Алексий Слав: Разлика между версии

| наставка =

| описание = Родопски деспот, {{Br}}латински васал

| описание на изображението =

| управление = 1207 – 1230

Съвременните хронисти твърдят, че чрез из­мама и предателство Борил отнел земята на Алексий Слав и това, което му се полагало по право. Така той също потърсил чужда закрила и помощ.

Междувременно Борил търпи поредица от военни неуспехи. През май 1208 г. край [[Стара Загора|Боруй]] (дн. Стара Загора) станало сражение с кръстонос­ците на император Анри ([[[[Хенрих Фландърски]]]]), брат на погиналия в български плен [[Балдуин I|Балдуин]]. Двете страни се оттеглили, без да спечелят решителна победа. Два месеца по-късно, през нощта на 1 август, край [[Битка при Пловдив (1208)|Пловдив]], Борил понесъл тежко поражение. Латинците взели кървав реванш за погрома при Одрин през 1205 г., като завладели почти цяла Западна Тракия. Тогава в лагера на император Хенрих Фландърски се появил Алексий Слав.

Един от летописци­те на Четвъртия кръстоносен поход (1199 – 1204 г.) описва подробно срещата между импера­тора и българския велможа, който се държал не като обикновен молител, а със самочувствието на силен, суверенен владетел, който търси подхо­дящ на ранга си съюзник.

Хенрих (в зап. историография — Анри) приел Алексий Слав в палатката си в присъстви­ето на най-прочутите барони и рицари. Съгласно етикета Алексий Слав коленичил, целунал крака и ръката на императора. След това обещал васално подчинение и вярна служба. При това с неподозирана и изумителна за кръстоносците дързост поискал за съпруга едната дъщеря на Анри, като изрекъл следните думи:

Гордите думи първоначално породили насмешка у императо­ра, който не скрил възмущението си от прояве­ната дързост, граничеща според него с наглост. Някои негови барони обаче проявили повече политически разум от господаря си. Те разбирали, че не могат да удържат Тракия, ако между Борил и Алексий Слав се установи единодействие. Затова го убедили да се съгласи с направеното предло­жение. Анри приел и се обърнал към госта си с думите:

{{цитат|Аз Ви давам дъщеря си, стига Бог да Ви позволи да ѝ се радвате. Аз Ви давам с нея и цялото завоевание, което ние направихме тук, при условие, че Вие ще бъдете мой човек и ще ми служите...|}}

Така императорът оповестил, че приема Алексий Слав сред своите васали. Освен това, вероятно в отговор на друго искане на родопския властелин, той потвърдил, че ще му помогне да завладее престола на България.

След няколко дни бил обявен годежът, а в крепостта [[Станимака]] се състояла втора среща между бъдещите роднини. На нея било опреде­лено времето на сватбата. Император Анри подарил на Алексий Слав любимия си кон – особен знак на благоразположение. Всъщност жестът бил предназначен да подслади горчивата реалност — между тях все още нямало пълно доверие. Алексий Слав бил принуден да приеме в своите земи два рицарски отряда под командването на импера­торския брат [[Йосташ Фландърски]].

Така завършила и тази среща. След това кръс­тоносците потеглили към [[Константинопол]], спо­койни, че са затвърдили властта си в Тракия и Родопите. По пътя към столицата Анри и Алексий Слав се срещнали за трети път. Българският владетел бързал да вземе невръстната си още невеста. По поръка на императора тя е доведена в [[Силиврия]]. където бъдещият ѝ съпруг я вижда за първи път. След това тримата – бащата, дъщерята и зетят, потеглят за Константинопол. Сватбата била отпразнувана пищно. Императорският зет бил почетен с най-високата възможна титла – '''деспот''', а тържествата продължили цяла седмица. Скоро след това Алексий Слав се завърнал във владенията си. На раздяла император Анри дал обстойни съвети на дъщеря си как да се държи като съпруга, а тя обещала да изпълнява неговите наставления.

Обширният разказ на кръстоносния хронист показва недвусмислено, че в Константинопол гледали твърде сериозно на съюза с Алексий Слав. За момента той бил единственият сигурен васал и съюзник сред враждебното обкръжение на Балканите. А и военните възможности, които имал, не били за пренебрегване. Деспот Алексий Слав можел да сдържа враждебните прояви на цар Борил, докато Анри се разправял с размирните ломбардски барони в Солунското кралство, които по това време се били съюзили с Борил.

 

 

През 1212 – 1213 г. отношенията между България и Латинската империя започнали постепенно да се подобряват. Нещо повече- Анри се оженил за една от дъщерите на цар Калоян. Тази стъпка на константинополския владетел охладила васалната вярност на деспот Алексий Слав. Той все повече придобивал самочувствие на са­мостоятелен владетел и не признавал над себе си ничия власт. Все пак, до смъртта на Анри през 1216 г. спазвал (поне формално) васалитета си.

Някъде между 1215 и 1216 г. починала съпругата на Алексий Слав – незаконната дъщеря на Анри. Със смъртта на дъщерята връзките и на баща ѝ с латинците в Константинопол били прекъснати. В създалата се сложна обстановка на Балканите деспот Алексий Слав показал удивителен политически инстинкт за оцеляване. Той почувствал растящата мощ на епирския деспот [[Теодор Комнин|Теодор Дука Ангел Комнин]], както и нарастващата заплаха от страна на България, където набирал сили [[Иван Асен II]]. Слав преценил, че по-опасен е Теодор. Затова се сродил с него, като се оженил за дъщеря на [[Йоан Петралифа|Йоан Петралифа]], шу­рей на Теодор Комнин. Сближението с амби­циозния грък запазило Славовите владения като остров насред епирските територии. Оттук нататък сведенията за Алексий Слав секват. Споменат е през 1228 г. като враг на латинците. По-късно земята на Слав е спомената в договора между бившия йерусалимски крал [[Йоан дьо Бриен]] и [[Латинска империя|Латинската Цариградска Империя]], сключен в [[Перуджа]] на 9 април 1229 година.<ref>Колектив, „Архивите говорят № 18 - Венециански документи за историята на България и българите (XII — XV в.) “, София, 2001, Издателство ГУ на архивите при МС/Държавна агенция „Архиви”, стр. 30, 32</ref> Вероятно след [[битката при Клокотница]] (9. III. 1230) владенията му били присъе­динени към България под скиптъра на цар Иван Асен II.