Пианистът: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред; козметични промени |
преведох сюжета от английски на български |
||
Ред 30:
== Сюжет ==
{{раздел-мъниче|сюжет=През септември 1939 г. Владислав Шпилман, полско-еврейски пианист, свири на живо по радиото във Варшава, когато станцията е бомбардирана по време на нашествието на нацистка Германия в Полша. Надявайки се на бърза победа, Шпилман се радва със семейството си у дома, когато научава, че Великобритания и Франция са обявили война на Германия. Но обещаната помощ не идва. Боевете продължават малко повече от месец, като германската и съветската армии нахлуват едновременно в Полша на различни фронтове. Варшава става част от контролираното от нацистите генерално правителство. Скоро евреите са възпрепятствани да работят или притежават бизнес, а също така са накарани да носят сини ленти „Звезда на Дейвид“.
До ноември 1940 г. Шпилман и семейството му са принудени от дома си в препълненото варшавско гето, където условията само се влошават. Хората гладуват, охраната е брутална, а гладуващите деца са изоставени по улиците. Един път Szpilmans свидетели, че SS убива цяло семейство в апартамент от другата страна на улицата по време на обиколка.
На 16 август 1942 г. Шпилман и семейството му са транспортирани в лагера за унищожаване на Треблинка като част от операция Райнхард. Но приятел в еврейската полиция в гето признава Владислав в Умшлагплац и го отделя от семейството му. Той става робовладелец и научава за идващо еврейско въстание. Той помага на съпротивата чрез контрабанда на оръжие в гетото, като един път тясно избягва подозрителен пазач. Накрая Шпилман успява да избяга и се укрива с помощта на нееврейски приятел Анджей Богуцки и съпругата му Янина.
През април 1943 г. Шпилман наблюдава от прозореца си като въстанието във Варшавското гето, на което помага, разгръща се и след това в крайна сметка се проваля. След като съсед открива Шпилман в апартамента, той е принуден да избяга на второ скривалище. Новата стая има пиано в нея, но той е принуден да мълчи, като същевременно започва да страда от жълтеница.
През август 1944 г., по време на Варшавското въстание, Армия Крайова атакува германска сграда от другата страна на улицата от скривалището на Шпилман. Танкови снаряди удариха апартамента, принуждавайки го да избяга. През следващите месеци Варшава е унищожена. Шпилман е оставен сам да търси отчаяно подслон и провизии сред руините. В крайна сметка си проправя път до къща, където намира консерва с кисели краставички. Докато се опитва да го отвори, той е забелязан от офицера от Вермахта Вилм Хосенфелд, който научава, че Шпилман е пианист. Той моли Шпилман да свири на роял в къщата. Окаяният Шпилман успява да изиграе „Балада в минор“ на Шопен. Хосенфелд оставя Шпилман да се скрие на тавана на празната къща. От тук той редовно се снабдява с храна от германския офицер.
През януари 1945 г. германците се оттеглят от Червената армия. Хосенфелд се среща със Шпилман за последен път, обещавайки, че ще го слуша по полското радио след войната. Той дава на Шилман палтото си, за да се стопли, и оставя. През пролетта на 1945 г. бивши затворници на нацистки концентрационен лагер минават покрай съветски военнопленнишки лагер, задържан немски войници и вербално ги малтретират. Хосенфелд, бидейки един от затворниците, чува освободен затворник, който оплаква предишната си кариера на цигулар. Пита го дали познава Шпилман, което той потвърждава, а Хосенфелд му пожелава да моли Шпилман, да му върне услугата и да му помогне да го освободи. По-късно цигуларят и Шпилман стигат до лагера на затворниците, но го намират изоставен.
След войната Шпилман отново е в Полското радио, където изпълнява „Големият блестящ паланж“ на Шопен пред голяма престижна публика. Епилог гласи, че Шпилман умира през 2000 г. на 88-годишна възраст, докато Хосенфелд умира през 1952 г., все още в съветски плен.}}
== Актьорски състав ==
| |||