Уикипедия

Иван Срацимир: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране: нов ред (ползвайки Advisor)
Henry lalev (беседа | приноси)
50 редакции
усъвършенстване и допълване на текста
Ред 61:
През 50-те години на 14 в. той получава за управление от баща си Иван Александър в самостоятелно владение Видинска област. Иван Срацимир разширява и укрепва [[Белоградчишка крепост|крепостта]] край [[Белоградчик]] – втората в царството му по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон.
 
През 1365 г. във Видинското царство нахлува [[Унгария|унгарският]] крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Походът на унгарския крал започнал на 1 май 1365 г., на 30 май войските му били пред Бдин (дн.[[Видин]]) и на 1 юни влезли в града. След бързата си победа унгарският крал повикал от Босна католически монаси от [[Францискански орден|Ордена на Св. Франциск]] и им възложил да обърнат православните българи към католицизма. Със съгласието на [[Ватикан|Светия престол]], монасите успели само за петдесет дни да покръстят над 200 000 българи. КатоСпоред ревностнисведения, православнидадени християниот СрацимирЙоан иКантакузин децатапри преговорите му отказалис папския легат Павел от 1367 г., иИван самоСрацимир съпругатасъщо мубил [[Аннапринуден Басараб|Анна]]да приелаприеме католицизма. Впоследствие обаче той явно се върнал в лоното на православието, тъй като отпо детевреме билана получилакръстоносния католическо възпитаниепоход от майка1396 си Клараг. Впоследствиелетописците младият(маршал царБусико) го определят като "православен християнин". Иван Срацимир, заедно с цялото си семейство, е изведен от Видин и затворен в хърватския замък Хумник (дн. Босилево). Столицата Бдин и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под унгарско владичество до 1369 г. През периода 1365 – 1369 г. цар Иван Александър предприема действия за освобождение на Видинска област от унгарска власт. През 1366 г. той използва турски наемници за това, но те са отблъснати от унгарски и влашки войски (по това време влашкият воевода Владислав Влайку е съюзник на унгарците). През втората половина на 1366 и началото на 1367 г. Иван Александър трябва да се справя с атаката на западните рицари на Амедей Савойски по българското черноморско крайбрежие. В крайна сметка се стига до преговори и в началото на 1367 г. под егидата на [[Иван Александър]] се формира православна коалиция срещу унгарците. В нея освен Търновското царство, влизат още добруджанският деспот [[Добротица]] и влашкият воевода [[Владислав I|Владислав Влайку]]. В същото време във Видинска област започват брожения на местното население, което е крайно недоволно от политиката на покатоличаване, предприета от унгарските власти. До решителни действия се стига през втората половина на 1368 г., когато за определен период от време влашките войски на [[Владислав I|Владислав Влайку]] превземат Видин. Скоро след това обаче унгарците превземат крепостта Северин и заплашват влашкия тил, което кара войводата да изостави Видин. Унгарците отново влизат в града, но унгарския крал вече бил съгласен да води преговори. Така през 1369 г. епе подписаностига до споразумениессспоразумение между Унгария и Търново, според което се възстановява Видинското царство, а Иван Срацимир е възстановен на престола във Видин, като поема определени задължения спрямо унгарския крал. Единственото, което знаем за тези зависимости е, че двете дъщери на Иван Срацимир били изпратени като заложници в унгарския кралски двор и станали придворни дами на унгарската кралица. Впоследствие през 1374 г. една от тях – [[Доротея Българска|Доротея]] се омъжила за босненския владетел [[Твръдко I|Твърдко]]. СрацимирСведениятаведенията биза могълунгарската да се идентифицира с „владетеля Сарадж“, споменатзависимост на 3Видин местаса вдадени османската хроника „Огледало на света“само от [[Мехмедпридворния Нешри]]<ref>Нешри,унгарски Мехмед.историк ОгледалоЙоан на света. История на османския двор. Превод от османотурски М. Калицин. СофияКюкюлей, 1984.което стр.кара 252някои –изследователи 261</ref>.да Според нея той е служил като васал на султан [[Мурад I]] на 3 пъти – през 1386 г. при обсадата на град [[Кония]] в Мала Азиятвърдят, приче свикванетовсъщност нанямало „похода на вярата“ през 1388 гтакива., чиято първа цел е била Търновското царство, и през 1389 г. при похода към [[битка на Косово поле|Косово поле]], завършил със смъртта на Мурад. Походът от 1388 г. довежда до подчиняването на голяма част от Търновското царство на [[Османската империя]], като Иван Шишман остава да контролира столицата Търново и няколко крепости около нея и по река [[Дунав]].
 
[[Твръдко I|С]] Срацимир би могъл да се идентифицира с „владетеля Сарадж“, споменат на 3 места в османската хроника „Огледало на света“ от [[Мехмед Нешри]]<ref>Нешри, Мехмед. Огледало на света. История на османския двор. Превод от османотурски М. Калицин. София, 1984. стр. 252 – 261</ref>. Според нея той е служил като васал на султан [[Мурад I]] на 3 пъти – през 1386 г. при обсадата на град [[Кония]] в Мала Азия, при свикването на „похода на вярата“ през 1388 г., с, и през 1389 г. при похода към [[битка на Косово поле|Косово поле]].
Около 1390 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко. Като реакция на решителната победа на османците над съюзните сили на [[сърби]] и [[бошняци|босненци]] на Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] организира [[Балкански кръстоносни походи|кръстоносен поход]]. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени [[битка при Никопол|при Никопол]] (25 септември 1396 г.) и [[Баязид I]] превзема Видин след кратка обсада. Иван Срацимир е пленен и изпратен в гр. [[Бурса]] в [[Мала Азия]].▼
 
▲Около 1390 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко. КатоОкончателното реакциязавладяване на решителнатаТърновското победацарство наот османците надпрез съюзните1395 силиг. настреснало [[сърби]]западните исили. [[бошняци|босненци]]Като реакция на Косоворешителното полеосманско (15настъпление юнина 1389Балканите г.) унгарският крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] организира [[Балкански кръстоносни походи|кръстоносен поход]]. През пролетта на 1396 г. неговатамногонационална 60-хилядна войска влизатръгва въвкъм ВидинБалканите и прогонвавлиза османскиявъв гарнизонВидин. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарскиякръстоносците. кралСлед това кръстоносната армия продължава пътя си на изток движейки се по брега на Дунав. КръстоносцитеПревзет сае разгроменигр. [[биткаОряхово, прислед Никопол|прикоето рицарите достигат до Никопол]], който обсаждат. Край града пристига с армията си и османския владетел Баязид. В разразилата се битка кръстоносците са (25 септември 1396 г.) иСлед победата си [[Баязид I]]продължава превземана Видинзапад следи краткапревзема обсадаВидин. Иван Срацимир е пленен и изпратен в гр. [[Бурса]] в [[Мала Азия]].
[[Константин Иречек]] е първият учен, който се опитва да датира края на Видинското царство. Първоначално използвайки податки в съчиненията на Григорий Цамблак, според които Видин бил превзет скоро след битката при Никопол в 1396 г. той смята, че това е годината, която трябва да се свърже с края на средновековната българска държавност. Впоследствие той променя първоначалния си възглед и използвайки сведения от сръбски извори датира падането на Видин в османски ръце в 1398 г. Неотдавна в българската [[историография]] е изказана хипотезата, че [[Видинско царство|Видинското царство]] се запазило като васално на султана до 1422 г. и било управлявано от сина на Иван Срацимир – цар Константин II. Трябва да отбележим, че тази хипотеза почива на косвени доказателства и засега не се доказва по категоричен начин. По-скоро тезата, че Видинското царство било унищожено през 1396 г., е по-добре обоснована от наличните извори.▼
 
▲[[Константин Иречек]] е първият учен, който се опитва да датира края на Видинското царство. Първоначално използвайки податки в съчиненията на Григорий Цамблак, според които Видин бил превзет скоро след битката при Никопол в 1396 г. той смята, че това е годината, която трябва да се свърже с края на средновековната българска държавност. Впоследствие той променя първоначалния си възглед и използвайки сведения от сръбски извори датира падането на Видин в османски ръце в 1398 г. Неотдавна в българската [[историография]] е изказана хипотезата, че [[Видинско царство|Видинското царство]] се запазило като васално на султана до 1422 г. и било управлявано от сина на Иван Срацимир – цар Константин II. Трябва да отбележим, че тази хипотеза почива на косвени доказателства и засега не се доказва по категоричен начин. По-скоро тезата, че Видинското царство било унищожено през 1396 г., е по-добре обоснована от наличните извори.
 
По-скоро тезата, че Видинското царство било унищожено през 1396 г., е по-добре обоснована от наличните извори.
 
Впоследствие за определен период от време в началото на 15 в. българската държавност била възстановена за кратко по време на въстанието на Константин и Фружин.[[Файл:Ivan Alexander.jpg|мини|250п|Цар Иван Александър I, бащата на Иван Срацимир]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Срацимир“.