Белаур: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
Henry lalev (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 37:
| общомедия =
}}
'''Белаур''' (Бела Урош) е ''[[видин]]ски [[деспот (титла)|деспот]]'', син на ''[[деспот (титла)|деспот]] [[Шишман I]]'' и брат на българския [[цар]] [[Михаил III Шишман]].
Предположението, че той е носил деспотска титла не почиват на исторически извори. То е направено от българския историк Александър Бурмов, който твърди, че титлата е наследена от Белаур от баща му Шишман, за който знаем
След [[Битка при Велбъжд|смъртта на Михаил III Шишман]] край [[Велбъжд]] през [[1330]] г. Белаур активно съдейства за коронясването на българския престол на цар [[Иван Стефан]], син на Михаил Шишман от първата му жена [[Анна Неда]], а след това е и пръв съветник на новия български цар. Отказва да признае детронацията на Иван Стефан през [[1331]] г. и се противопоставя на другия си племенник, възкачилия се на престола син на сестра му [[Кераца Петрица]] ловешки [[деспот]] [[Иван Александър]]. След преврата в [[Търново]] дава политическо убежище в [[Ниш]] на Анна Неда. Белаур откъсва Бдинската област от централната търновска власт и причинява сериозни затруднения на [[Иван Александър]], който се принуждава да търси помощ от
▲Предположението, че той е носил деспотска титла не почиват на исторически извори. То е направено от българския историк Александър Бурмов, който твърди, че титлата е наследена от Белаур от баща му Шишман, за който знаем със сигурност, че я е носил. С оглед на това обаче, че титлата „деспот“ няма практика да се унаследява, трябва да отбележим че това е една твърде спорна хипотеза.
▲След [[Битка при Велбъжд|смъртта на Михаил III Шишман]] край [[Велбъжд]] през [[1330]] г. Белаур активно съдейства за коронясването на българския престол на цар [[Иван Стефан]], син на Михаил Шишман от първата му жена [[Анна Неда]], а след това е и пръв съветник на новия български цар. Отказва да признае детронацията на Иван Стефан през [[1331]] г. и се противопоставя на другия си племенник, възкачилия се на престола син на сестра му [[Кераца Петрица]] ловешки [[деспот]] [[Иван Александър]]. След преврата в [[Търново]] дава политическо убежище в [[Ниш]] на Анна Неда. Белаур откъсва Бдинската област от централната търновска власт и причинява сериозни затруднения на [[Иван Александър]], който се принуждава да търси помощ от монголите, за да се справи с него. Известие за което ни е оставил в своята История византийският император Йоан Кантакузин. Според него татарите, които участвали в битката при Русокастро срещу византийците през 1331 г. на българска страна, всъщност били повикани от Иван Александър, за действия срещу Белаур. Всъщност това е първия извор, който маркира началото на бунта на Белаур. С оглед на това известие и известието от Песнивеца от 1337 г. единственото, което можем да кажем за хронологията на бунта е, че той се е случил някъде в периода от 1331 до 1337 г.
От сведенията в Софийския песнивец на Иван Александър от 1337 г. обаче се разбира, че към годината на съставянето на ръкописа търновският цар вече бил успял да завладее отново подвластните на Белаур територии в района на Българския северозапад. Каква е била съдбата на Белаур е неизвестно, тъй като отново нямаме запазени извори за това.
|