Иван Шишман: Разлика между версии

'''Ива̀н Шишма̀н''' (на [[Среднобългарски език|среднобългарски]]: {{Кирилица|'''Їѡаннъ Шишманъ'''}}) е [[Български владетели|цар на България]] от [[1371]] до [[1395]] г. Син на [[цар]] [[Иван Александър]] и [[евреин|еврейката]] [[Сара (Теодора)|Теодора]], като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син [[Михаил Асен]].

Гибелта на Михаил Асен в [[Българо-османски войни|битка]] с [[турци]]те поставя въпроса за наследяването на трона. МайкатаС оглед на Иван Шишман прави всичко възможно нейният син да бъде наследник – използван бил доводътфакта, че единственоИван тойШишман бил роден в „[[багренородни|багреница]]“, т.е. след възцаряването на своя баща., Така Иван Шишмантой бил определен за престолонаследник и препречил пътя към трона на [[Иван Срацимир]]. Коронясването на Иван Шишман става в началото на [[1371]] г., веднага след смъртта на баща му. Така в края на [[XIV век]] [[Второ Българско царство|България]] се оказва разкъсана на няколко части – една, управлявана от [[деспот]] [[Добротица]], другата – от [[Иван Срацимир]], а третата – от Иван Шишман.

Въпреки капитулацията на българите османцитеОсманците продължават набезите си и завладяват териториите в [[Тракия]], достигайки до [[Костенец]] и [[Ихтиман]] (1378 г.) на запад, а по течението на р. [[Тунджа]], превзели [[Ямбол]] (Дъбилин) и земите на изток до византийските черноморски градове. Търновският цар започва преговори, чиито условия от османска страна включват признаването за турски [[васал]]. Освен това трябвало да изпрати сестра си [[Кера Тамара Българска]] за жена в [[харем]]а на султана.

Около 1380 – 85 г. войските на османския военачалник от гръцки произход Лала Шахин достигат и обсаждат [[София]] (Средец). Цар Йоан Шишман е в конфликт с [[Влашко|влашкия]] владетел Йоан [[Дан I]], пленявакогото го и го посичаубил на 23.09.1386 г.<ref>Генчева, Снежанка'''. '''Цар Шишман и Дан войвода. 23.09.1386. Силистра, 2013, ISBN 978-619-90133-1-1</ref> През [[1387]] г. обединените [[Сърбия|сръбски]] и [[Босна|босненски]] сили нанасят голямо поражение на турците в [[Битка при Плочник|битката при Плочник]].

Иван Шишман напуска Търновград и се премества в силната крепост [[Никопол]] на Дунав. Изоставен от съюзниците си, виждайки огромната турска войска пред Никопол, Иван Шишман започва преговори и отива при султан Мурад, като за втори път се заклева да му бъде васал. Условието било да предаде на турците най-укрепения град на [[Дунав]]а – [[Дръстър]]. Скоро след това обаче Иван Шишман отказва да предаде доброволно Силистра на турците. Али паша отново потегля на север и отново обсажда цар Иван Шишман в Никопол. Отново на българския цар му се налага да моли за мир. Този път условията се оказват още по-тежки – освен Дръстър (Силистра), трябвало да бъдат предадени и други крепости, като се позволи настаняването на турски гарнизони.

Последните две години от живота си царят прекарва като управител на [[Никопол]] и формален васал на султана, вероятно с надеждата за помощ при подготвяния от [[Сигизмунд Люксембургски]] ([[крал]] на [[Унгария]] и на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]) кръстоносен поход срещу османците. Има сведения, че Иван Шишман е убит в Никопол на 3 юни 1395 г. след завземането на града от нашествениците. Най-вероятно атаката на Никопол е по повод факта, че Царцар Иван Шишман влязъл в съюз с унгарците и застава на страната и активно помага на влашкия владетел Мирча Стари при неуспешна за османците [[Битката при Ровине|битка]] във Влахия при [[Ровине]]. В посоченото сражение срещу власите загиват и османските васали [[Константин Драгаш]], управител на [[Велбъжд]] и крал [[Крали Марко|Марко]] от [[Прилеп (град)|Прилеп]]. Именно след битката при Ровине Баязид се връща на юг от Дунав използвайки кораби на Иван Шишман и при пресичането на реката в района на Никопол, превзел града и пленил българския владетел. Остатъкът от Иван Шишмановите територии са включени в [[Османска империя|Османската империя]], а български цар продължава да управлява на територията на [[Видинско царство|Видинското царство]] до 1396 г.

Иван Шишман се жени първо за българката [[Кира-Мария (Иван Шишман)|Кира-Мария]], която почива през 80^-те години на 14 век. Според някои източници втората му съпруга е [[Драгана Лазаревич]], дъщеря на сръбския княз [[Лазар Хребелянович|Лазар]].<ref>Веселин Асенов, „Балканската игра на тронове“, сп.„Българска история“, април 2018 г., стр. 35, ISSN 2367-864X</ref> Иван Шишман има няколко деца, включително:

Към края на своето управление, в редица документи, той се назовава „господин Търновски“, което историците разчитат като понижаване във владетелското достойноство, което става в полза на неговия брат Иван Срацимир, който продължава да се величае като "цар и самодържец".