Арабско-византийски войни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
нерелевантно
допълв по изт
Ред 1:
{{дописване}}
 
{{друго значение|по-късните войни|ранните|Арабско-ислямски завоевания}}
 
{{Военен конфликт|
Line 15 ⟶ 13:
|командир2=
|}}
 
 
'''Арабско-византийските войни''' са серия военни конфликти в периода [[7 век|7]] – [[12 век]] между [[Византия]] и [[Арабски халифат|Арабския халифат]] и неговите наследници.
Line 21 ⟶ 18:
Войните започват по време на управлението на император [[Ираклий]] с първоначалните [[Арабско завоюване на Сирия|мюсюлмански завоевания в Сирия]].
 
След падането на Йерусалим и завоюването на [[Божи гроб]] от арабите (638 г.) [[византийци]]те (римлянитенаричани „римляни“ или „рум“ в мюсюлманските исторически хроники), започват серия кампании с цел отвоюване на [[Светите земи]] и житницата на империята [[Египет (римска провинция)|Египет]]. Единственото обаче, което успяват да постигнат, е възстановяването на [[Животворен кръст|Христовия кръст]] и възвръщането на християнския контрол над Йерусалим през [[629]] г., което продължава съвсем за кратко.
 
Първоначалният конфликт продължава от [[634]] до [[718]] г. и завършва с втората арабска [[Обсада на Константинопол (717 – 718)|обсада на Константинопол]]. В резултат на арабската кампания империятаВизантия загубва [[Леванта]], но арабската експанзия към [[Мала Азия]] е спряна.
 
Конфликтът се разгаря с нова сила между [[800]] и [[1169]] г. [[Абасиди|Абасидският халифат]] завоюва територии от [[Южна Италия]] през [[9 век|9]]-[[10 век]], които не са задържани дълго както остров [[Сицилия]]. Византийската [[Македонска династия]] предприема настъпление, в Леванта,това каточисло заплашва арабското владение на Йерусалим. В резултат от византийския военен походостров [[Емирство на Алепо|емирството на Алепо]] и съседите му се признават за [[васал]]ни на ромеите, като по този начин се стремят да неутрализират по-голямата заплаха за съществуването си от страна на египетските [[ФатимидиСицилия]].
 
В края на IX и началото на X век основен театър на сблъсъка между Византия и Абасидския халифат е [[Ориент]]ът. Двете сили са уравновесени: византийците са отблъснали арабите по границите на долината на [[Ефрат]] и по върховете на планината [[Тавър]] и са построили верига от крепости. Между византийските гарнизони и арабските територии се простира междинна зона, подлагана на набези и от двете страни с цел грабеж. Създадена е и практика за размяна на пленници<ref>{{Ришар|21}}</ref>.
До възхода на династията на [[селджуки]]те най-голямата заплаха за византийската власт в Мала Азия представлява арабският [[Абасидски халифат]].
 
От средата на IX век съотношението на силите почва да се накланя в полза на византийците. Византийската [[Македонска династия]] предприема настъпление в Мала Азия и Леванта, като превзема [[Тарс]] (965 г.), [[Антиохия]], Шайзар и [[Едеса]] (1039 г.). Киликия, Северна Месопотамия и Северна Сирия са организирани в [[Тема (Византия)|теми]], а византийците ги населват с християнско население. [[Никифор Фока]] и [[Йоан Цимисхи]] отиват още по-далеч и заплашват Юдея и арабското владение на [[Йерусалим]]<ref>{{Ришар|22}}</ref>.
 
Абасидските халифи са в много слаба позиция: Източен Иран е преминал в ръцете на местната династия [[Саманиди]], а в самия Багдад властта е завзета от [[Буиди]]те, макар и те да управляват от името на халифа. Арабите [[Хамданиди]] са основали княжество с център [[Алепо]], но в резултат от византийския военен поход [[Емирство Алепо|емирството]] и съседите му се признават за [[васал]]ни на Византия. В допълнение, Абасидите се стремят да неутрализират заплахата за съществуването си от страна на египетските [[Фатимиди]], които стъпват в Палестина<ref>{{Ришар|22}}</ref>.
 
== Източници ==
Line 34 ⟶ 35:
== Вижте също ==
* [[Кръстоносни походи]]
 
 
{{История-мъниче}}