Ангел Узунов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 36:
Узунов е роден на 8 май 1886 година в [[Охрид]], [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Северна Македония]]. Син е на учителя [[Димитър Узунов (общественик)|Димитър Узунов]] и брат на революционера [[Христо Узунов]]. Учи в [[Скопско българско педагогическо училище|Скопското българско педагогическо училище]]<ref name="Обзор"/> и в 1906 година завършва [[Кюстендилско педагогическо училище|Кюстендилското педагогическо училище]]. През септември 1915 година младши подофицер Узунов завежда разузнавателен пункт №1 в Кюстендил на [[Партизански отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия|Партизанския отряд]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия]].<ref>Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 139. ISBN 954-8187-10-8</ref> По-късно след българското настъпление при намесата на България в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] става началник на разузнавателния пункт в [[Щип]], а после във [[Велес]], където заменя [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]].<ref>Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 351. ISBN 954-8187-32-9</ref>
 
[[Файл:Ohrid Families in 1916 by Dimitar Mitanov.png|мини|250п|Фотография на Димитър Митанов на охридски фамилии в освободения Охрид, 1916 г. Според описанието на Марица Карадимчева Тунтева от 1975 г.: „„Овая фотография е напраена „[[Свети Йоан Канео]]“, долу кай светенана вода во 1916 год. Не сликаше [[Димитри Митан|Димитрия Митан]]. Първо e баба ми Фания, тука cа стрико ми [[Димитър Карадимчев|Димитрия Карадимчев]], кога беше кмет на Охрид и мойот татко поп [[Ахил Карадимчев]], кой почина во 1950 год. До него е моята майка Фания Настева на скут я имат моята сестра Наде. Над майка ми простум е брат ми Косте a долу седит мойот друг брат Номче. Мегю нив е брачедами Любица Заричинова. До брат ми е моята стрина Царева од Маргарит Карадимчев. Той Маргарит беше на фронт во Първа светска война. До нейзе е вуйче [[Ангел Узунов]] како войник, a пак до ними е тетин Яким Чорбе. До него е Сандре Заричин за до него снаата му Анастасия a до неа Анастасия Чорбева. До нейзе е стрич Димитрия после е тетка ми Делфина, тетка Василикия седната е со внукот Кирил Заричин a до него е сестраму Весела a пак до неа Димче и Иван синои на Делфина и нейзината керка Царева. До нея сум яс Марица Карадимчева Тунтева и до мене е Весела керка на Маргарит Карадимчев.“]]
В 1919 година завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]]. От 1901 година е член на ВМОРО и е началник на Кюстендилския [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пограничен пункт]] в периода 1909 – 1925 година. Избран е за делегат на бъдещия общ конгрес на [[Битолски конгрес на ВМРО (1923)|Битолския конгрес на ВМРО]] от 1923 година. Секретар е на [[Македонска парламентарна група|македонската парламентарна група]] в [[22 Обикновено Народно събрание|XXII ОНС]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.166, 212.</ref>. В 1925 година е председател на [[Шести конгрес на ВМРО|VI конгрес на ВМРО]] и е избран за запасен член на [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство]], въпреки че преди това се противопоставя на идеята ЗП да бъде избирано от конгрес<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.218, 226.</ref>, а не както е по устав от Централния комитет на ВМРО.<ref>Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.144.</ref> При разкола във ВМРО след убийството на [[Александър Протогеров]] в 1928 година е на страната на [[протогеровисти]]те.