Грамотност: Разлика между версии

Широко разпространение добила грамотността в [[Древна Гърция]]. Тук простолюдието могло да учи гръцката писменост и да чете текстове. По-слабо грамотни били жените, но въпреки това имало и девически училища. След жените в Гърция четмото и писмото се е предавало от майка на дъщери. В [[Древен Рим]] обаче, дори и в най-силните векове на развитие, грамотността е била по-слабо разпространена от тази в Гърция. В годините на развитието на империята процентът на грамотност още повече се снижил.

През [[Средновековие]]то разпространението на грамотността допълнително се снижило до неголяма група духовници и висши граждани, но мнозинството от духовенството било неграмотно. Най-голямо разпространение през тези векове на грамотността в [[Европа]] имало на [[Пиренейски полуостров|Пиренеите]]. Това е свързано с епохата на разцвет на арабската култура. Ограничаването на грамотността стигнало до там, че дори [[рицар]]ите презирали тези, които умеели да четат и пишат. Имали обкръжение от писари или дами, които да обслужват кореспонденцията им или счетоводните дела. В [[Германия]] дори поетите в началото не са били грамотни, а песните им се записвали от писари. Грамотността била по-разространенаразпространена в градските среди, а селското население било почти невежо.

Съществена промяна в това отношение се появила по време на [[Реформация]]та. [[Печат]]ането на книги създало възможност на народните маси да се ограмоти. Проблемът за въвеждането на задължително обучение започва да добива развитие във [[Франция]] през 16 век. През 1571 г. текст за задължително обучение бива внесен в наварските закони. Въпреки това обаче това не повишило съществено процента на грамотност в страната. Неграмотността ставала все по-голям проблем в редица страни. Неграмотни хора ставали управници в органите на местната власт. Например в [[Испания]] през [[1860-те]] от 72151 общински съветника 12479 от тхтях не могли да четат и пишат. В числото на неграмотните влизали и 422 кмета на населени места.

За развитието на грамотността вероятно значение има и климатаклиматът, имайки предвид че влиянието му се проявява твърде разнообразно. Дългите зими и нощи в страни като [[Финландия]], [[Швеция]] и [[Норвегия]], съчетани с липсата на полска работа, вероятно се отразява положително върху развитието на грамотността. Въпреки това обаче няма разработена ясна връзка между двата фактора.

Етническият състав е друг от факторите, които имат значения при формирането на грамотността сред населението. За да се получи ясна представа от неговото значение, е нужно да се сравнят два народа, поставени при сходни условия. Ясно забележим е този фактор в страни със смесено население, където някои от етническите групи са по-грамотни от други. Свързани фактори са и това, че по-грамотната група е икономически по-развита, възможно е тя да е мнозинството от населението, има политическа сила и управлява страната или обучението в училищата се извършва на собствения и език. Последният фактор е от съществено значение при формирането на грамотността след мултиетническите държави. В случай че обучението се извършва само на официалния за страната език, възниква езикова бариера, която е предпоставка народностите, които не го владеят, да бъдат нискограмотни. В други случаи обаче може да служи като средство за [[Асимилация (социология)|асимилация]]. В един от случаите, например в [[Прусия]] по времето на [[Фридрих Велики]], тази политика дава известни резултати.

Религията също има известно влияние върху разпространението на грамотността. В исторически врлеменавремена духовенството е това, което устройва училища и ограмотява населението.

Юдеите например устройват своите училища в [[синагога|синагогите]], [[мюсюлмани]]те – към [[джамия|джамиите]] ([[медресе]] и [[мектеб]]). Младите [[Католицизъм|католици]] е трябвало да учат, за да прочетат [[катехизис]]а, но често проповядването на религия се е водило и устно от уроците на свещеника. Според [[протестантство|протестантите]] общуването с [[Исус Христос|Христос]] се свързва с непосредственото познаване на [[Библия]]та. Оттук следва и нуждата за това вярващият да бъде и грамотен. Протестант, който не е грамотен, не се допуска до [[причастие]] и [[конфирмация]].

Зависимостта между грамотността и икономическите условия лесно се поддава на изследване. Ако тези условия са сравнително тежки, то осигуряването на прехраната отнема време, което е за сметка на ограмотяването на индивида. Преди избухването на [[Велика френска революция|Великата френска революция]] през 1789 година бедността сред населението, неразривно е поддържала и невежеството му, което на свой ред повлиява отново на бедността му.

ОгромноОпределящи фактори с огромно влияние върху развитието на грамотността определят са фактори, като например разпределението на собствеността върху земята в страната, разпределението на данъци и мита, и т.н. Всяка нередност, всяка несправедливост в това отношение есе отразеноотразява в обедняването на хората, има негативен ефект върху развитието на грамотността, и се нуждаят от друго, по-мощно влияние за момента, за да компенсира вредите, причинени от икономически фактори.

През 1990 г., на Световната конференция на движението „[[Образование за всички]]“, провела се в Тайланд, се обръща сериозно внимание на половото разминаване по отношение на грамотността. В резултат, някои от развиващите се страни са подтикнати да приоритизират женското образование в опит да се подобри грамотността на населението. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.bg/books?id=PWz6mAEACAAJ&redir_esc=y|заглавие=Gender, Literacy, and Empowerment in Morocco|автор=Fatima Agnaou|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|издател=Routledge|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Грамотността на жените им позволява да участват в политическия живот, подобрява хигиената им, качеството им на живот, възможностите им за развитие на трудовия пазар и намалява детската смъртност до 5-годишна възраст с 50%.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160421083037/http://worldliteracyfoundation.org/wp-content/uploads/2015/02/WLF-FINAL-ECONOMIC-REPORT.pdf|заглавие=The Economic and Social Cost of Illiteracy: A Snapshot of Illiteracy in a Global Context|автор=World Literacy Foundation|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=19 март 2020}}</ref>