|
През 50-те години на 14 в. той получава за управление от баща си Иван Александър в самостоятелно владение Видинска област. Иван Срацимир разширява и укрепва [[Белоградчишка крепост|крепостта]] край [[Белоградчик]] – втората в царството му по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон.
През 1365 г. във Видинското царство нахлува [[Унгария|унгарският]] крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Походът на унгарския крал започнал на 1 май 1365 г., на 30 май войските му били пред Бдин (дн.[[Видин]]) и на 1 юни влезли в града. След бързата си победа унгарският крал повикал от Босна католически монаси от [[Францискански орден|Ордена на Св. Франциск]] и им възложил да обърнат православните българи към католицизма. Със съгласието на [[Ватикан|Светия престол]], монасите успели само за петдесет дни да покръстят над 200 000 българи. СпоредКато сведения,ревностни дадениправославни отхристияни ЙоанСрацимир Кантакузини при преговоритедецата му с папския легат Павел от 1367 г.отказали, Ивани Срацимирсамо същосъпругата билму принуден[[Анна даБасараб|Анна]] приемеприела католицизма. Впоследствие обаче той явно се върнал в лоното на православието, тъй като поот времедете набила кръстоноснияполучила походкатолическо възпитание от 1396майка гси Клара. летописцитеВпоследствие (маршалмладият Бусико) го определят като "православен християнин". Иванцар Срацимир, заедно с цялото си семейство, е изведен от Видин и затворен в хърватския замък Хумник (дн. Босилево). Столицата Бдин и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под унгарско владичество до 1369 г. През периода 1365 – 1369 г. цар Иван Александър предприема действия за освобождение на Видинска област от унгарска власт. През 1366 г. той използва турски наемници за това, но те са отблъснати от унгарски и влашки войски (по това време влашкият воевода Владислав Влайку е съюзник на унгарците). През втората половина на 1366 и началото на 1367 г. Иван Александър трябва да се справя с атаката на западните рицари на Амедей Савойски по българското черноморско крайбрежие. В крайна сметка се стига до преговори и в началото на 1367 г. под егидата на [[Иван Александър]] се формира православна коалиция срещу унгарците. В нея освен Търновското царство, влизат още добруджанският деспот [[Добротица]] и влашкият воевода [[Владислав I|Владислав Влайку]]. В същото време във Видинска област започват брожения на местното население, което е крайно недоволно от политиката на покатоличаване, предприета от унгарските власти. До решителни действия се стига през втората половина на 1368 г., когато за определен период от време влашките войски на [[Владислав I|Владислав Влайку]] превземат Видин. Скоро след това обаче унгарците превземат крепостта Северин и заплашват влашкия тил, което кара войводата да изостави Видин. Унгарците отново влизат в града, но унгарския крал вече бил съгласен да води преговори. Така през 1369 г. сее стига доподписано споразумение между Унгария и Търново, според което се възстановява Видинското царство, а Иван Срацимир е възстановен на престола във Видин, като поема определени задължения спрямо унгарския крал. Единственото, което знаем за тези зависимости е, че двете дъщери на Иван Срацимир били изпратени като заложници в унгарския кралски двор и станали придворни дами на унгарската кралица. Впоследствие през 1374 г. една от тях – [[Доротея Българска|Доротея]] се омъжила за босненския владетел [[Твръдко I|Твърдко]]. СведениятаСрацимир заби унгарскатамогъл зависимостда се идентифицира с „владетеля Сарадж“, споменат на Видин3 саместа даденив самоосманската хроника „Огледало на света“ от придворния[[Мехмед унгарскиНешри]]<ref>Нешри, историкМехмед. ЙоанОгледало Кюкюлейна света. История на османския двор. Превод от османотурски М. Калицин. София, което1984. карастр. някои252 изследователи– да261</ref>. твърдятСпоред нея той е служил като васал на султан [[Мурад I]] на 3 пъти – през 1386 г. при обсадата на град [[Кония]] в Мала Азия, чепри всъщностсвикването нямалона такива„похода на вярата“ през 1388 г., чиято първа цел е била Търновското царство, и през 1389 г. при похода към [[битка на Косово поле|Косово поле]], завършил със смъртта на Мурад. Походът от 1388 г. довежда до подчиняването на голяма част от Търновското царство на [[Османската империя]], като Иван Шишман остава да контролира столицата Търново и няколко крепости около нея и по река [[Дунав]].
Около 1390 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко. ОкончателнотоКато завладяванереакция на Търновскоторешителната царствопобеда отна османците презнад 1395съюзните г.сили стресналона западните[[сърби]] сили.и Като реакция[[бошняци|босненци]] на решителнотоКосово османскополе настъпление(15 наюни Балканите1389 г.) унгарският крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] организира [[Балкански кръстоносни походи|кръстоносен поход ]]. През пролетта на 1396 г. многонационалнанеговата 60-хилядна войска тръгвавлиза къмвъв БалканитеВидин и влизапрогонва въвосманския Видингарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на кръстоносците.унгарския След това кръстоносната армия продължава пътя си на изток движейки се по брега на Дунавкрал. ПревзетКръстоносците еса гр.разгромени Оряхово,[[битка следпри което рицарите достигат доНикопол|при Никопол , който обсаждат. Край града пристига с армията си и османския владетел Баязид. В разразилата се битка кръстоносците са]] разбити(25 септември 1396 г.) . След победата сии [[Баязид продължаваI]] напревзема западВидин ислед превземакратка Видинобсада. Иван Срацимир е пленен и изпратен в гр. [[Бурса]] в [[Мала Азия]] . Неговият син и съвладетел Константин бяга в съседните страни. ▼Иван Срацимир би могъл да се идентифицира с „владетеля Сарадж“, споменат на 3 места в османската хроника „Огледало на света“ от [[Мехмед Нешри]]<ref>Нешри, Мехмед. Огледало на света. История на османския двор. Превод от османотурски М. Калицин. София, 1984. стр. 252 – 261</ref>. Според нея той е служил като васал на султан [[Мурад I]] на 3 пъти – през 1386 г. при обсадата на град [[Кония]] в Мала Азия, при свикването на „похода на вярата“ през 1388 г. и през 1389 г. при похода към [[битка на Косово поле|Косово поле]]. Тези сведения потвърждават и факта, че през 80-те години на 14 век, Видинското царство вече било васално на османците.
[[Константин Иречек]] е първият учен, който се опитва да датира края на Видинското царство. Първоначално използвайки податки в съчиненията на Григорий Цамблак, според които Видин бил превзет скоро след битката при Никопол в 1396 г. той смята, че това е годината, която трябва да се свърже с края на средновековната българска държавност. Впоследствие той променя първоначалния си възглед и използвайки сведения от сръбски извори датира падането на Видин в османски ръце в 1398 г. Неотдавна в българската [[историография ]] е изказана хипотезата, че [[Видинско царство|Видинското царство]] се запазило като васално на султана до 1422 г. и било управлявано от сина на Иван Срацимир – цар Константин II. Трябва да отбележим, че тази хипотеза почива на косвени доказателства и засега не се доказва по категоричен начин. По-скоро тезата, че Видинското царство било унищожено през 1396 г., е по-добре обоснована от наличните извори.▼▲Около 1390 г. във Видин без съпротива се настанява османски гарнизон под командването на Фируз бей, който използва града като база за нападение над Влашко. Окончателното завладяване на Търновското царство от османците през 1395 г. стреснало западните сили. Като реакция на решителното османско настъпление на Балканите унгарският крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] организира кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. многонационална 60-хилядна войска тръгва към Балканите и влиза във Видин. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на кръстоносците. След това кръстоносната армия продължава пътя си на изток движейки се по брега на Дунав. Превзет е гр. Оряхово, след което рицарите достигат до Никопол, който обсаждат. Край града пристига с армията си и османския владетел Баязид. В разразилата се битка кръстоносците са разбити(25 септември 1396 г.). След победата си Баязид продължава на запад и превзема Видин. Иван Срацимир е пленен и изпратен в гр. [[Бурса]] в [[Мала Азия]]. Неговият син и съвладетел Константин бяга в съседните страни.
Впоследствие за определен период от време в началото на 15 в. българската държавност била възстановена за кратко по време на въстанието на Константин и Фружин . Дали в хода на тези действия въстаниците отново са успели за някакъв период от време да влязат във Видин не става известно от наличните извори.[[Файл:Ivan Alexander.jpg|мини|250п|Цар Иван Александър I, бащата на Иван Срацимир]] ▼▲[[Константин Иречек]] е първият учен, който се опитва да датира края на Видинското царство. Първоначално използвайки податки в съчиненията на Григорий Цамблак, според които Видин бил превзет скоро след битката при Никопол в 1396 г. той смята, че това е годината, която трябва да се свърже с края на средновековната българска държавност. Впоследствие той променя първоначалния си възглед и използвайки сведения от сръбски извори датира падането на Видин в османски ръце в 1398 г. Неотдавна в българската историография е изказана хипотезата, че [[Видинско царство|Видинското царство]] се запазило като васално на султана до 1422 г. и било управлявано от сина на Иван Срацимир – цар Константин II. Трябва да отбележим, че тази хипотеза почива на косвени доказателства и засега не се доказва по категоричен начин.
По-скоро тезата, че Видинското царство било унищожено през 1396 г., е по-добре обоснована от наличните извори. Най-сериозните доказателства за това са: писмо на дука на Бар до Венеция, в което се твърди че неговият син Анри (участник в похода от 1396 г.) бил затворен от турците в крепостта Видин към декември 1396 г.; изнасянето на мощите на св. Петка Търновска от Видин в посока Сърбия около 1398 г. (едва ли, ако във Видин по това време има български цар той би се разделил с тези мощи).
▲Впоследствие за определен период от време в началото на 15 в. българската държавност била възстановена за кратко по време на въстанието на Константин и Фружин. Дали в хода на тези действия въстаниците отново са успели за някакъв период от време да влязат във Видин не става известно от наличните извори.[[Файл:Ivan Alexander.jpg|мини|250п|Цар Иван Александър I, бащата на Иван Срацимир]]
== Семейство ==
<references />
* Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл. ''Кой кой е в средновековна България (Второ издание)''. Издателство „Петър Берон“. София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
* Божилов, Ив., В. Гюзелев. История на България. Т. 1. История на средновековна България. София, 1999.Павлов, Пл. и Ив. Тютюнджиев. ''Българите и османското завоевание (краят на XIII – средата на XV в.).'' Велико Търново, 1995. ▼*Аризанова, С. Пренасянето на мощите на св. Петка от Видин в Сърбия – избор или предопределение. – История, 2008, кн. 1, 22-30.
▲*Божилов, Ив., В. Гюзелев. История на България. Т. 1. История на средновековна България. София, 1999.Павлов, Пл. и Ив. Тютюнджиев. ''Българите и османското завоевание (краят на XIII – средата на XV в.).'' Велико Търново, 1995.
* Van Antwerp Fine, John (1987). ''The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman conquest''. University of Michigan Press. ISBN 0472082604.
* Иречек, К. История на българите. С поправки и добавки от самия автор. Под редакцията на П. Петров. София, 1978.
* Иречек, К. Българский цар Срацимир Видинский. – Периодическо списание на Българското Книжовно Дружество, кн. 1, 1882.
* Божилов, Ив., В. Гюзелев. История на България. Т. 1. История на средновековна България. София, 1999.
* Петър Николов-Зиков, П. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012012
* Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014
== Външни препратки ==
|
