Уикипедия

Иван Александър: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Henry lalev (беседа | приноси)
50 редакции
мРедакция без резюме
м Премахнати редакции на Henry lalev (б.), към версия на DiHri
Етикет: Отмяна
Ред 20:
Син е на деспот [[Срацимир (деспот)|Срацимир]] и [[Кераца Петрица]]. Царуването му продължава цели 40 години, по което се нарежда на 2-ро място след цар [[Петър I (България)|Петър I]] сред българските монарси. Редом със [[Стефан Душан]] и [[Йоан Кантакузин]], Иван Александър е сред най-влиятелните личности в историята на [[Балканския полуостров]] през XIV век.
 
Дълги години българската историография приема, че той е най-изявеният представител на последната българска средновековна династия – Шишмановци. Наличните извори за произхода му са категорични – той е потомък на Асеневия род и самият той се представя като член на династията Асеневци. Рождената му година не е известна, но тъй като изследователите предполагат, че сватбата на родителите му се е състояла към 1300 г., а и е първо дете в семейството, се счита, че е роден в самото начало на XIV век.
 
Преди да стане цар в Търново, е деспот на Ловеч. Достига до царския трон след преврат в българската столица, който сваля цар [[Иван Стефан]] (1330 – 1331), поставен на българския престол от сърбите след злополучната за българите [[битка при Велбъжд]] през 1330 г., в която е убит цар [[Михаил III Шишман Асен|Михаил III Шишман]] (1323 – 1330).
 
== Царуване ==
С идването си на престола Иван Александър установява мирни отношения с новия [[Сърбия|сръбски]] [[крал]] (цар от [[1346]] г.) [[Стефан Душан]] ([[1331]] – [[1355]]), българин по майчина линия (син на кралица [[Теодора Българска|Теодора Смилец]]), който се жени през 1332[[1333]] г. за една от сестрите на цар Иван Александър – известната царица [[Елена Българска]]. Освен царица Елена в двора на Стефан Душан е имало и немалко други български роднини на Иван Александър, например друга негова сестра.<ref>[http://www.rastko.org.yu/rastko-bg/istorija/ppavlov-svsava.php www.rastko.org.yu]</ref>
 
Първият период ([[1331]] – [[1364]]) от царуването на Иван Александър е успешен: воюва с [[Византия]], подпомогнат от татарскимонголски наемници, и заличава последиците от пагубната [[Битка при Велбъжд|битка]] със сърбите при [[Велбъжд]] ([[28 юли]] [[1330]] г.), възвръща земите между река [[Тунджа]] и [[Черно море]] (след [[Битка при Русокастро|битката при Русокастро]], [[18 юли]] 1331[[1332]] г.)., Визползва наукатавизантийските съществувамеждуособни спорборби през(1341 – коя1347), годиназа седа еполучи провела битката при Русокастро 1331 или 1332([[1344]] г.) С[[Пловдив]] по-сериозни аргументии сеосем ползвакрепости тезатав за 1331 г[[Родопи]]те.
 
Иван Александър използва византийските междуособни борби (1341 – 1347), за да получи ([[1344]] г.) [[Пловдив]] и осем крепости в [[Родопи]]те.
 
През лятото на [[1341]] г. в [[Константинопол|Цариград]] като претендент за българския престол се появява [[Шишман II|Шишман]], третият син на цар [[Михаил III Шишман Асен]] от брака му с [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]]. Иван Александър настоява претендентът да му бъде предаден, но Йоан Кантакузин, който по това време изпълнява ролята на регент в Константинопол, заплашва да изпрати Шишман с кораби до [[Бдин]], където можел да разчита на значителна подкрепа „поради старото приятелство и близостта на рода“. Иван Александър вдига войските си при [[Сливен]]. Най-вероятно среща византийската армия при [[Одрин]]. Накрая е сключен мирен договор. По-нататъшната съдба на Шишман не е известна.
Line 43 ⟶ 41:
Около това време в Родопите действа войводата [[Момчил]], водач на опълченски отряди от полунезависими планинци. По време на военен поход през [[1343]] г. той завоюва твърдината [[Перперикон]] (край [[Кърджали]]) и там е поставен български [[архонт]], но скоро византийците си възвръщат крепостта. (В ново време там е открит [[Златен печат на Иван Александър|златният печат]] на царя, който по-късно е откраднат от Пловдив и сега вероятно се намира в чуждестранна частна колекция.)
 
{{цитат|Никой от нашите първи царе не изглежда толкова велик като цар Иван Александър – неговата военна мощ наподобява втори [[Александър Велики]], по вяра и набожност той е втори [[Константин I Велики|Свети Константин]]; така той залови всичките си врагове, подчини ги и установи мир във Вселената.<ref>Открито в [[Софийски песнивец|Софийския песнивец]] (1337 г.), с. 311а-312б. Адаптирано от Цанев, Стефан, „''Български хроники''“, с. 459 – 460.</ref>|''Възхвала на Иван Александър''<ref>Пълният автентичен текст на [[Старобългарски език|старобългарски]] е наличен в {{cite journal|title=Болгарский „пѣснивец“ 1337 года. „Похвала“ и отырвок псалтырнаго текста.|url=http://feb-web.ru/feb/izvest/1897/03/973-786.htm|last=Архангелский|first=А. С.|journal=Известия ОРЯС ([[Руска академия на науките|РАН]])|year=1897|език=ru|accessdate=11 февруари 2007}}</ref> от неизвестен съвременник на царя}}
{{цитат}}
 
Иван Александър сам подчертава своите победи в [[Мрачка грамота|Мрачката грамота]] ([[1347]] г.)
Line 50 ⟶ 48:
[[Файл:Military campaign of Amadeus VI against Bulgaria (1366-67).png|290px|мини|Военни действия на Амадей VI в България (1366 – 67)]]
 
Във войни с нахлуващите от юг [[турци]] загиват царските синовепрестолонаследниците Иван Асен(1349 ІVг.) и Михаил (1355 г.). ОколоСлед 1355-56смъртта г.на първите му синове Иван Александър даваприсъжда гр.областта [[Видин]], и прилежащата му област като автономнонаследствено владение синана третия си син [[Иван-Срацимир]]. Царят се развежда със съпругата си [[Теодора Басараб]], дъщеря на войводата на Влашко – [[Басараб I|Иванко I Басараб]], и се жени за една търновска еврейка, коятопокръстена прикато кръщениетоТеодора си приема името ТеодораІІ. Нейният син [[Иван Шишман]] като „багрянороден“, т.е. роден, когато Иван Александър е цар, е определен за наследник на царството в Търново, пренебрегвайки правата на родения преди него трети син Иван-Срацимир.
 
Интересен е въпросът с името на покръстената еврейка, която става българска царица. Дълго време в научната литература безкритично се приема, че преди покръстването си тя е носела името Сара. Всъщност няма нито един исторически извор, който да споменава какво е било нейното име преди да бъде покръстена в православната вяра. Предположението, че тя е носила името Сара се основава единствено на народни предания.
Line 56 ⟶ 54:
При управлението на Иван Александър през страната преминава и епидемия от чума (ок. 1348 г. и по-късно), която изиграва голяма роля за обезлюдяването на голяма част от българските земи и с това значително допринася за по-лесното им завоевание от страна на османските турци в последните десетилетия на века.
 
В последния период ([[1365]] – [[1371]] г.) от управлението на Иван Александър България търпи поражения, когато се бори против [[Унгария|унгарското]] нахлуване във [[Видинско царство|Видинското царство]] ([[1365]] – [[1369]] г.) и срещу граф [[Амадей VI Савойски]] при похода му към Българското Черноморие ([[1366]] – [[1367]] г.). Отношенията с византийския император продължават да са враждебни. Съвсем в края на царуването на Иван Александър османското нашествие в [[Тракия]] засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са [[Пловдив]] и [[Стара Загора]]. Накрая той окончателно разделя царството между синовете си [[Иван Шишман]] (владетел на [[Търновско царство|Търновското царство]]) и [[Иван Срацимир]] ([[Видинско царство|Видинското царство]]). Настъпва упадък в държавата и наследниците на Иван Александър стават последните самостоятелни български владетели.
[[Файл:Ioal backovo.jpg|мини|200px|Ктиторски потрет на цар Иван Александър от [[Бачковски манастир|Бачковсия манастир]]]]
 
Както и [[Йоан Кантакузин]], царят има предпочитания към [[исихасти]]те – [[Теодосий Търновски]] и неговия сподвижник [[Ромил Видински]]. Св. Теодосий Търновски, който може би е свързан с царското семейство по коляното на видинските му роднини, става пръв помощник на основателя на [[исихазъм|исихазма]] св. [[Григорий Синаит]]. Той два пъти се среща с Иван Александър от негово име. В ''„царстващия град на българите [[Велико Търново|Търново]], втори след [[Константинопол]], словом и делом“'' той води борба с ересите като главен изобличител на [[адамити]], [[богомили]], учението на Варлаам и Акиндин и на [[юдеи|юдействащите]]. Два събора ([[1350]] и [[1360]] г.) против тях са свикани от царя. С негова подкрепа Теодосий съгражда манастира „Света Троица“.
 
Според нови изследвания на архимандрит Павел Стефанов от [[Шуменски университет|Шуменския университет]] първият събор не е проведен срещу богомили, каквито няма в Търново през XIV век, а срещу хора, скъсали с църквата и морала по време на епидемията от [[бубонна чума]]. Предполагаема цел на втория събор е да нанесе удар върху евреите, като ги обвини в разпространение на чумата и освободи царя от изплащане на дълговете си към тях. Разбира се това си остават само предположения, доколкото в изворите за тези църковни събори присъства единствено сведението, че те се провеждат срещу редица еретични учения.
 
Търговските отношения с [[Венеция]], [[Дубровник]] и [[Генуа]], както и просветният живот по времето на Иван Александър, са в подем. Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции. От личната библиотека на царя са запазени: [[Лаврентиев сборник|Лаврентиевият сборник на Иван Александър]] от [[1348]] г., Кукленският псалтир, наречен „Песнивец“ от [[1337]] г., [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Лондонското четвероевангелие]] от 1355 – 56 г., Апостол с тълкувания, два преписа на Троянската притча и др. Иван Александър е възхваляван неколкократно от византийския патриарх Калист в Житието на св. [[Теодосий Търновски]] и в Песнивеца. Царят е голям меценат, покровител на книжнината и изкуствата, и прави много дарения на църкви и манастири, основава нови. Неговото управление бележи връхна точка в развитието на Търновската архитектурна и [[живопис на Търновската художествена школа|живописна]] школа.
Line 67 ⟶ 65:
[[Драгалевски манастир|Драгалевският манастир]] „Св. Богородица Витошка“ в предградията на София и [[Кремиковски манастир|Кремиковският манастир]] „Св. Георги Победоносец“ са основани от царя, който е ктитор и на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] на [[Атон]], Синаитския манастир в Парория и [[Пещерски манастир|Оряховския манастир]]. [[Преображенски манастир|Преображенският манастир]] „Св. Преображение Господне“, недалече от Велико Търново, е основан с подкрепата на царя и на втората му жена – царица Теодора-Сара, и сина им Иван Шишман, за което остава известен и като Сарин или Шишманов манастир. След [[1344]] г., когато царят утвърждава властта на българската държава в [[Родопи]]те, [[Бачковски манастир|Бачковският манастир]] става важно духовно и книжовно средище на българите. Иван Александър щедро дарява и уголемява този манастир, като след [[1344]] г. построява няколко нови сгради към него.
 
Иван Александър е изографисан в костницата на Бачковския манастир, в църквата край с. [[Иваново (Област Русе)|Иваново, Русенско]], (в главната църква на манастира „Св. Богородица“ има негов ктиторски портрет; там той държи в ръце модела на църквата), в [[Манасиевата летопис]] и в прочутото [[Четвероевангелието на цар Иван Александър|Лондонско четвероевангелие]] (портрети на Иван Александър, ТеодораСара, Иван Асен). Известни са множество медни и сребърни монети с изображенията на цар Иван Александър (сребърните заедно с Михаил Асен).
 
Оригинална златовезана дреха на Иван Александър, намерена при разкопки в църква в с. Станичене, се пази в Народния музей в [[Белград]]. [http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/doc?THEMEID=14930]
 
== Семейство ==
Line 83 ⟶ 81:
Първородният му син [[Михаил Асен]] е обявен от баща си за „съцар“ и трябвало да го наследи на престола, но загива в [[Битка при Ихтиман (1355)|битка с турците]] около София през 1355 г., преди да го наследи.
 
Иван Александър изпраща първата си жена [[Теодора Басараб]] в манастир (с името Теофана) и се жени през [[1345]] г. за еврейка, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора. Няма извори, които да показват какво е нейното име преди покръстванетоеСпокръстването; предполага се, че предишното ѝ име е Сара. Тя е майката на:
* [[Иван Шишман]] ([[1371]] – [[1396]]), женен за българката Кира Мария, а по-късно за Драгана (дъщеря на сръбския княз Лазар);
* [[Иван Асен V]];
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Александър“.