Елба: Разлика между версии

'''Елба''' или '''Лаба''' ({{lang|de|Elbe}}, '''Елбе''',; {{lang|cs|Labe}}, '''Лабе''',; на [[Долногермански езици|долногермански]] '''Елв''', ''Elv'') е голяма река в [[Централна Европа]], една от главните водни артерии в региона, протичаща по теретирията на [[Чехия]] (краища [[КарловохрадецкиКраловохрадецки край|КарловохрадецкиКраловохрадецки]], [[Пардубицки край|Пардубицки]], [[Средночешки край|Средночешки]] и [[Устецки край|Устецки]]) и [[Германия]] (провинции [[Саксония]], [[Саксония-Анхалт]], [[Долна Саксония]], [[Шлезвиг-Холщайн]] и [[Хамбург]]), вливаща се в [[Северно море]]. Дължина 1094 km, площ на водосборния басейн 148 268 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article003680.html «Большая Советская Энциклопедия» – Эльба (река), т. 30, стр. 151]</ref>

Река Елба води началото си под името Лаба на 1386 m н.в., от западната част на планината [[Кърконоше]] (част от планинска система [[Судети]]), в крайния северозападен ъгъл на [[КарловохрадецкиКраловохрадецки край]], на 500 m под билото на планината и границата с [[Полша]]. В началото Лаба тече в южна посока, при град [[Пардубице]] завива на запад, а при град [[Колин]] – на северозапад и запазва това генерално направление до устието си. В най-горното течение (първите 20 km) Лаба е типична планинска река с бързо течение, голям наклон и множество бързеи, прагове и водопади (Елбски водопад – височина 70 m). След това до устието на най-големия си пирток [[Вълтава]] тече през хълмистите равнини на Северна Чехия в сравнително широка долина и дпокойноспокойно течение. Между устието на река [[Охрже]] и германския град [[Дрезден]] (на протежение около 80 km) Лаба, а след навлизането си в Германия, Елба, прорязва чрез дълбок и красив пролом източните части на планината [[Ерцгебирге]] (Рудни планини). На 15 km след [[Дрезден]], при град [[Мейсен]] Елба излиза от планините и навлиза в централната част на [[Северногерманска равнина|Северногерманската равнина]], където образува широка и плитка долина със заблатени участъци и крайречни езера. В отделни участъци коротото ѝ е оградено с предпазни диги, а някои от множеството и меандри са изправени. Ширината на реката нараства от 100 – 150 m в [[Дрезден]] до 300 – 500 m³ в [[Хамбург]]. Влива се в Хелголандския залив на [[Северно море]] при град Куксхафен, като образува голям естуар с дължина 110 km и ширина от 2,5 до 15 km.<ref name="bse"></ref>

Водосборният басейн на Елба обхваща площ от 148 268 km², който се простира на територията на 4 държави: [[Германия]] (97 175 km², 65,38%), [[Чехия]] (49 933 km², 33,84%), [[Австрия]] (921 km², 0,62%) и [[Полша]] (239 km², 0,16%). Речната ѝ мрежа е двустраннно развита с почти равномерно развитиразпределени леви и десни притоци. На североизток и изток водосборният басейн на Елба граничи с водосборния басейн на река [[Одер]] и други по-малки реки, вливащи се директно в [[Балтийско море]], на юг – с водосборния басейн на река [[Дунав]] (от басейна на [[Черно море]]), а на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките [[Рейн]] и [[Везер]] (от басейна на [[Северно море]]).<ref name="bse"></ref>

Елба получава множество притоци, като 27 от тях са с дължина над 50 km, в т.ч. 14 притока над 100 km, от които 5 притока над 200 km. По-долу заса показаниизброени всичките тези 27 притока като е показано за всеки от тях дали е ляв (→) или (←) десен приток, дължината и площта на водосборния басейн.

ВезерЕлба има смесено снежно-дъждовно подхранване с ясно изразеноповишено пролетно пълноводие в резултат от снеготопенето и слабо изразено лятно маловодие, по време на което характерно явление са епизодичните прииждания на реката в резултат наот поройни дъждове във водосборният ѝ басейн, но като цяло речният отток на реката е с малки сезонни амплитуди. Многогодишните колебания на водното ниво достигат до 7 – 8 m. Среден годишен отток на границата между Чехия и Германия около 300 m³/sec, а в долното течение 322– 712 m³/sec. Морските приливи се разпространяват нагоре по течението на реката на 160 km. В горното течение замръзва за 1,5 – 2 месеца, а в долното – за 2 – 3 седмици, но ледената покривка е натрайна и не се проявява ежегодно.<ref name="bse"></ref>

ВезерЕлба е плавателна за плитко газещи (до 350 т) речни съдове пона цялото950 сиkm протежение,от катоустието на(до местачешкия коритотоград ѝ е изправено и канализирано[[Колин]]). Долното ѝ течение, до град [[БременХамбург]] (на 69110 km от устието) е достъпно за океански кораби (освен най-големите, над 50 хил.т). ПриЧрез град [[Минден]] реката се пресичасистема от „Северогерманскияплавателни плавателенканали канал“,Елба катосе посъединява тозис начин[[Балтийско семоре]] свързва(„[[Килски наканал]]“, запад„Елба-Траве“, с„Щьор речнитеканал“) системе наи реките [[ЕмсРейн]] и, [[РейнВезер]], а на изток – с речната система наи [[ЕлбаЕмс]]. На северозапад чрез левия„Средногерманския си приток Хунтеканал“ и канала[[Одер]] „Кюстен“– секаналите свързва„Елба-Хафел“, още„Одер-Хафел“ веднъж си река [[Емс]]„Одер-Шпрее“.<ref name="bse"></ref>

Долината на реката е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете: [[Хан. Мюнден|Мюнден]], Хьокстер, Холцминден, [[Хамелн]], Ринтелн, [[Флото]], [[Минден]], [[Нинбург]], [[Бремен]], [[Бремерхафен]].<ref name="bse"></ref>

През [[1945]] г., малко преди края на [[Втората световна война]], войските на [[Трети райх|Третия райх]] са приклещени между армиите на съюзниците, настъпващи от запад и съветските войски, придвижващи се от изток. На [[25 април]] те се срещат в района на [[Торгау]] на Елба. Това събитие получава името „[[Срещата„Срещата на Елба]]“Елба“. След войната, по участък от течението на реката, преминава границата между [[Германска демократична република|източната]] и [[Федерална република Германия|западната]] части на съвременна Германия.