Жан Паул: Разлика между версии

Жан Паул е роден на 21 мартимарт 1763 в [[Бавария|баварското]] градче Вунзидел в семейството на [[учител]] и [[органист]], впоследствие [[пастор]]. [[Протестант]]ската атмосферата на дома изпълва детството му. Жан Паул рано се увлича от идеите на [[Просвещението]]. Като самоук още на 15-годишна възраст притежава обширни познания за книги и литература, като си прави записки в много тетрадки. След смъртта на бащата семейството задълго изпада в тежко материално затруднение.

През 1781 г. Жан Паул следва теология в [[Лайпцигския университет]], но желанието му да стане [[писател]] надделява. След първи литературни опити започва да пише сатири в стила на [[Джонатан Суифт]], които, събрани в книга, излизат през 1783 г. като ''„Гренландски процеси“''. На следващата година обаче Жан Паул е принуден да бяга от своите кредитори и като „провален човек“ се завръща в [[Хоф]] в дома на майка си. (Чувствата си от това време описва по-късно в романа ''„Зибенкез“'' (1796- – 1977)). Наред с потискащата оскъдица през тези години Жан Паул е угнетен от смъртта на свой близък приятел и от [[самоубийство]]то на брат си Хайнрих през 1789 г. Едва когато си намира място като частен учител, бедственото му положение постепенно се облекчава.

По покана на своята почитателка Шарлоте фон Калб през 1796 г. Жан Паул отива във [[Ваймар]]. В този книжовен център го приемат с уважение, но отношенитоотношението му към класиците Гьоте и Шилер остава хладно и дистанцирано. Междувременно Жан Паул създава редица творби, които утвърждават неговата литературна значимост. Във Ваймар той се увлича в много любовни авантюри, които ще го съпровождат през целия му живот. Накрая, по думите му, „не може да избяга от съдбата си“ и през 1801 г. се жени за Каролине Майер, с която се е запознал при пътуването си в [[Берлин]].

В Берлин Жан Паул достига върха на литературната си слава: пруската кралица [[Луиза фон Мекленбург-Щрелиц|Луиза]] се оказва възторжена читателка на неговите творби. Това подтиква Жан Паул през 1800 г. изцяло да се пресели в Берлин, където се сприятелява с братята [[Аугуст Вилхелм Шлегел|Аугуст Шлегел]] и [[Фридрих Шлегел]], както и с [[Лудвиг Тик]] и [[Йохан Готлиб Фихте]].

От върха на успеха Жан Паул започва постепенно да губи позициите си – следващите му романи ''„Титан“'' (1800- – 1803) и ''„Хлапашки години“'' (1804- – 1805) вече не предизвикват предишния ентусиазъм сред читателите, макар точно тези романи днес да са смятани за най-значимите му творби.

* ''Siebenkäs. Blumen-, Frucht- und Dornenstücke oder Ehestand, Tod und Hochzeit des Armenadvokaten F. St. Siebenkäs im Reichsmarktflecken Kuhschnappel'', Roman, 1796–17971796 – 1797

* ''Titan'', Roman, 1800–18031800 – 1803

* ''Der Komet oder Nikolaus Marggraf. Eine komische Geschichte'', Roman, 1820–1822.1820 – 1822

* Бюст на Жан Паул е поставанпоставен в ''Залата на славата'' в [[Мюнхен]].