Магнитна проницаемост: Разлика между версии

В електромагнетизма '''магнитна проницаемост''' е физична величина, характеризираща степента на [[намагнитване]] на материал, което се изменя линейно (в определени граници и при определени условия) спрямо приложеното [[магнитно поле]]. Магнитната проницаемост се означава с гръцката буква μ. Терминът е представен за първи път през септември 1885 от [[Оливър Хевисайд]]. В системата [[SI]] магнитната проницаемост се измерва в хенри на метър (H/m) или в нютон на квадратен ампер (N/A²). Величината <math> \mu_0 </math> е известна като '''магнитна константа''' или магнитна проницаемост на вакуума и има точно определена стойност: <math> \mu_0 </math> = 4π×10⁻⁷ H/m. Магнитната проницаемост може да се изрази като отношение на магнитната индукция (плътността на магнитния поток) <math>\mathbf{B}</math>, ([[тесла (единица)|T]]) и интензитета на магнитното поле <math>\mathbf{H}</math>, (A/m):

 

|-

|Магнитно мек ферит със спец. съпротивл. ρ = 0,1 Ωm

| 5000 N/A²

| < 0,1 mT

|-

|Магнитно мек ферит със спец. съпротивл. ρ = 10 Ωm

| 2500 N/A²

| < 0,1 mT

 

== Източници ==

 

* Генов Л., ''Теоретични основи на електротехниката'', София, Техника, 1991.