Коняво: Разлика между версии

Село Коняво се намира в [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]], на североизток от гр. Кюстендил, на шосето [[София]] -– [[Кюстендил]] -– [[Скопие]] и отклонението за гр. [[Бобов дол]], в югозападните поли на [[Конявска планина|Конявската планина]]. Купно село.

Климат: умерен, преходно -континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Общинаобщина Коняво (1949- – 1978) и Общинаобщина Кюстендил (от 1978 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%CA%EE%ED%FF%E2%EE&code=38432&kind=-1]

Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от античен некропол и светилище в местността "Маркова„Маркова стъпка"стъпка“.

Според археолозите на това място е съществуало тържище (емпориум), което е обслужвало населението от тази област и е било управлявано от Пауталия. То се е намирало на пътя [[София|Сердика]] -– [[Пауталия]].

В двора на църквата е открита късноантична гробница, която се състои от гробна камера и преддверие. Камерата е почти четвъртита форма с размери 2,74 м на 2,70 м и височина 1,80 м. Преддверието е с првоъгълна форма с дължина 1,25 м и ширина 0,80 м. До пограбалната камера се стига през нисък вход и няколко каменни стъпала. Страните на входа са оформени итот профилирани блокове, върху, които лежи хоризонтална плоча. Стените, на височина до 0,60 м., са изградени от камък, а над тях започва свод от тухли. Измазани са с пласт хоросан, наситен със счукана керемида. На двете странични стени има по една ниша и легла за мъртвите. В гробницата са открити скелети, но не са намеренни данни за погребалния инвентар. Подът на камерата е застлан с квадратни тухли. По своя архитектурен тип гробницата принадлежи към сводовите гробници, градени в периода IV – V век.

На 1,5 км северозападно от селото, в местността Маркова стъпка, между шосето за с. [[Дворище (област Кюстендил)|Дворище]] и р. [[Струма]] през 60-те години на XX век, по време на оран, местните жители са открили каменни саркофази и гробове, изградени от тухли. Погребенията са извършени черзчрез трупополагане. Гробният инвентар е застъпен предимно с глинени съдове. Обстоятелството, че тук са намерени няколко надписа, релеф на бог [[Митра]], оброчна плочка на ТракисйкияТракийския конник дава основание на историците да предположат, че на това място е съществувало светилище. В наши дни на мястото са засадени обощниовощни дървета и не личат културни останки.<ref>"Археологически„Археологически паметници от Кюстендилски окръг"окръг“, Цв. Дремсизова-Нелчинова, Л. Слокоска, ДИ "Септември"„Септември“, София 1978, стр. 19</ref>

В турски регистри селото се споменава като Коново (1570), Койнива, Коньово и Коньова (1576). В своите пътеписи (1836- – 1838) французинът [[Ами Буе]] го посочва като ''"Конево„Конево, Кониево, където пътят за Радомир пресича през брод Стримон"Стримон“''. В руска триверствова карта от 1878 г. е записано като Коньово.

В края на ХІХ век селото има 1028810 288 декара землище, от които 6193 дка ниви, 1695 дка гори, 1341 дка лозя, 583 дка естествени ливади, 511 дка овощни и зеленчукови градини и др., и се отглеждат 972 овце, 319 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърнени храни, овощарство, лозарство, тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 6 воденици и бакалница.

Селото има собствено училище от 1874 г., през 1880 г. е построена църквата "Преображение„Преображение Господне"Господне“.

През 1915 г. е учредено Земеделско скотовъдно спестовно-заемно сдружение "Орач"„Орач“. Открита е пощенска станция (1921), създадено е читалище "Светлина"„Светлина“ (1922), лекарски участък (1935), лятна детска градина (1936). През 1928 г. е образуван воден синдикат "СТрума"„Струма“, който построява помпена станция между селата Ръждавица и Шипочано. Селото е водоснабдено (1934) и електрифицирано (1939).

През 1956 г. е учредено ТКЗС "Обединение"„Обединение“, което от 1960 г. е център на Обединено ТКЗС"Димитър Благоев"„Димитър Благоев“ (включващо и Жабокрът с махалата Гирчевци, Копиловци, Дворище, Буново и Цървеняно), а от 1982 г. е център на АПК "Димитър„Димитър Благоев"Благоев“ – с. Коняво.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция, населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството и ловния туризъм.

* Читалище "Светлина"„Светлина“ – действащо читалище, регистрирано под номер 2568 в Министерство на културата на Република България. Дейности: Групагрупа за народни обичаи Лазарки„Лазарки“; Клубклуб Млад„Млад приятел на книгатакнигата“; Кръжоккръжок по народно творчество; библиотека с 1274212 742 тома.

* Църква "Преображение„Преображение Господне"Господне“ (1880).

* Събор на [[18 август]].

* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд. БАН., с. 282- – 288.

* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд. БАН., с. 315;

* Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт, с. 133.