Марков манастир: Разлика между версии

== Местоположение ==

Разположен е до село [[Маркова Сушица]], по долината на [[Маркова река]], само на двадесетина километра от столицата [[Скопие]].

== История ==

Манастирската църква Свети Димитър е изградена през 1345 година, за което свидетелства надпис над южната врата от вътрешната страна на църквата. Впоследствие е обновена от [[крал]] [[Вълкашин Мърнявчевич|Вълкашин]] и е напълно завършена и изографисана от неговия син Марко в годините между 1366 и 1371. От дясната страна в цял ръст е изобразен крал Марко, облечен в кралски одежди, в цвят на печена охра, украсени с бисери и скъпоценни камъни. В лявата си ръка държи свитък, на който пише: "''Во Христа Бога благоверен аз крал Марко създадох и изографисах този божествен храм''". От другата страна над вратата също в цял ръст е изобразен и крал Вълкашин със свитък в ръцете, в който се споменава неговото име.

[[FileФайл:NHMB-Markov-Manastir-Church-St.Demetrius-elements-from-the-chandelier-2.jpg|leftляво|thumbмини|180px|Бронзов елемент от полиелея, дарен от Крал Вълкашин. Експонат на [[НИМ]]]]

Около 1801-1818 година игумен на Марковия манастир е българският възрожденец и книжовник [[Кирил Пейчинович]], който пише там известния си сборник „Огледало“.<ref name="снегаров"/> От 1852 г. е запазено писмо на монасите в манастира до [[Александър Екзарх]], в което те търсят помощ и потвърждават българската принадлежност на местното население:<ref>[[Йордан Иванов]]: [http://books.google.de/books/download/B__lgareti___e____v_Makedonii___a___.pdf?id=eYVpAAAAMAAJ&output=pdf ''Българите в Македония''], София, 1917, № 148</ref>

{{цитат|Мы убогій іеромонаси изъ Скопья Марковаго монастыра святого великомученика Димитрія Мѷроточиваго, чуемы вашата щедропщадливая рука, чи подава утѣшенія и защита на убогитѣ Болгаре; и мы смыреннострахопочитателно припадамы, и просимы отъ ваша добротворная сѣнка сѣнь...}}

[[FileФайл:Marko Susica1.jpg|мини|Ктиторски портрет на [[Крали Марко]] от Марковия манастир.]]

В двора на манастира се намира църквата „Свети Димитър“ и впечатляващата и&#768;ѝ камбанария. Входната врата на манастира е от [[масивна дървесина]]. Влизайки в двора, веднага от дясната страна, се намират манастирските конаци и други помощни постройки. До конаците се намират още фурна, казаните за печене на ракия, кладенец и стара воденица, запазена, за да напомня за времето когато житото се е мляло по този начин.

Основата на манастирската църквата е във форма на вписан кръст в правоъгълно пространство с купол, който се издига над централната част, носена от четири каменни стълба. Църквата е изградена от дялан камък и тухли, които са вградени под формата на интересни шарки, особено на олтарната апсида, в десет декоративни ниши.

Към църквата, от южната и&#768;ѝ страна, в по-късен период е пристроена постройка във вид на параклис, който е използван за кръщения. От западната страна на църквата през 1830 година e изграден отворен трем, зидан от дялан камък, за който средства дава скопският [[Хавзи паша Скопски|Хамзи паша]].