Уикипедия

Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
в таблица
м Общи промени; козметични промени
Ред 19:
| бележки =
}}
[[FileФайл:Bulgarian Macedonian Memorandum to the Great Powers 1878 02.jpg|мини|Страница с подписи]]
[[FileФайл:Bulgarian Macedonian Memorandum to the Great Powers 1878 03.jpg|мини|Страница с подписи]]
[[FileФайл:Bulgarian Macedonian Memorandum to the Great Powers 1878 04.jpg|мини|Страница с подписи]]
'''Мемоарът на българските църковно-училищни общини в Македония''' от 20 май 1878 година е протестно обръщение на [[Македония (област)|македонските]] [[българи]] към [[Велика сила|Великите сили]] с искане за прилагане на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] и неоткъсване на [[Македония (област)|Македония]] от новосъздадената [[Княжество България|българска държава]].
 
== История ==
Апелът е подписан в [[Солун]] на 20 май 1878 година от представители на [[Български църковни общини в Македония|българските общини в Македония]] и е подаден до солунските консули, които се умоляват да се застъпят пред съответните правителства за българската кауза. Мемоарът е подписан от 21 български общини и просветно-културни организации като дружество [[Серско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество Просвещение|„Просвещение“]] и подпечатан със съответни общински, казалийски, църковни и дружествени печати. В мемоара се казва, че българите са мнозинство в Македония, разобличават се гръцките лъжи, целящи да заблудят Европа за етническия състав в областта и се настоява за прилагането на Санстефанския договор и създаване на международна анкетна комисия, която да се увери, че именно присъединяване на Македония към българската държава е желанието на македонското население.<ref>{{ЕПК|1|565-566}}</ref>
 
{{цитат|...Всичкый българскый народъ ся зарадва като вид{{Уникод|&#x463;ѣ}}, че желаніята му се изпълниха и нуждыте му се удовлетвориха, и ный всыте българе въ Македонія съ силата на Св. Стефансый договоръ, чекахме съ големо нетърпеніе освобождението си отъ б{{Уникод|&#x463;ѣ}}снующето още надъ насъ Турско варварство. Но на м{{Уникод|&#x463;ѣ}}сто това, за голема жалъ виждаме, че местныте власты одъ една страна, и гръцкото духовенство отъ друга, съ различны ср{{Уникод|&#x463;ѣ}}дства изнудиха отъ н{{Уникод|&#x463;ѣ}}коы нашы невинны братія подписы, за да ги злоупотребатъ като ув{{Уникод|&#x463;ѣ}}ратъ Велыкыте Поручителны Сылы, че ужъ ный сме были гърци, и сме желаели само улучшено statu-quo, а не присоединеніето си съ новоучлеждаемото българско княжество. Това безнаказано подиграваніе съ нашыте подписы, сир{{Уникод|&#x463;ѣ}}чъ съ народното ни име и чувство, дълбоко наскърби всичкы ни особито при предпороженіето, че такво едно л{{Уникод|ѫ}}жливо изявленіе отъ страната на Македонскиыте българе, можъ да ся е вече подало и на Ваше Високопревосходителство...
 
...за да се опред{{Уникод|&#x463;ѣ}}ли, ако би било нужно, една комисія, която ще може най-здраво и най-безпристрастно да испита и да се ув{{Уникод|&#x463;ѣ}}ри на местото, че нашыте желаниія и нужди с{{Уникод|ѫ}} общиы и неразлучны съ тыя на наыте братія бльгаре, които населяватъ Мізія и Тракія, и съ таковъ начинъ да пр{{Уникод|&#x463;ѣ}}станатъ еднажъ за всякога безсрамныт{{Уникод|&#x463;ѣ}} викове на незначителный помежду ни грьцки елементъ...<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654-659.</ref>}}
 
== Подписи ==
{| class="wikitable sortable" width="auto"
|+
Ред 87:
{{Мемоари на македонската емиграция}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:История на Македония]]
[[Категория:Серска българска община]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мемоар_на_българските_църковно-училищни_общини_в_Македония“.