Разлика между версии на „Кръстоносен поход“

[[Файл:Alexios I Komnenos.jpg|мини|160px|[[Алексий I Комнин]]]]
 
СледОколо смъртта[[1000]] наг. [[ВасилийКонстантинопол]] IIе Българоубиецнай-проспериращият и значим град на познатия дотогава свят, столица на [[Византийската империя]]. отРазположен е на лесно за защита, стратегическо изгодно място, с централизирано управление, съсредоточено в ръцете на [[ЦентралнаИмператор Азияна Византия|император]]. сеОсвен задаватериториалните загуби за Византия, понесени вследствие на [[Арабско-ислямскивизантийски завоеваниявойни|заплахатаарабско-византийските войни]] в предишните векове, към това време (след смъртта на мюсюлмански[[Василий II Българоубиец]]) от [[сунити|сунитскиЦентрална Азия]] се задава заплахата на тюркски номадски племена, наскоро приели исляма. ЕдноПрез отвтората тезиполовина племенана X век едно от тях, [[селджуци]]те, атакува непрестанно границите на [[ВизантийскаВизантийската империя]] в серия от [[византийско-селджукски конфликти]]. В [[битката при Манцикерт]] през 1071 г. по-голяма част от имперската войска бива разбита от мюсюлманите и един от съимператорите [[Роман IV Диоген|Роман Диоген]] бивапопада плененв плен. ПорадиСлед тази загубапобеда, макар крепостите по източната граница да се държат, византийците се виждат принудени да отстъпят малко по-голяма частмалко оттеритории в [[Мала Азия]] на тюркситетюркски племенакланове, някои от които оформят своитесвои [[малоазийски бейлици]]. От друга страна, мюсюлманитеселджуците също напредват на юг, към [[Сирия]] и [[Палестина]]. Един след друг градовете по източното [[Средиземноморие]] падат в ръцете им и през 1079 г. влизат в светия град за три религии, [[Йерусалим]]. Няколко години по-късно в Йерусалим като завоеватели пък влизат други мюсюлмани – войските на [[Фатимиди|Фатимидския халиф]], врагове на селджуците. Това развитие на събитията окончателно шокира християнския свят, а ислямската забрана за поклонничество до [[Гроба Господен]] предначертава историята на следващите векове.
Около [[1000]] г. [[Константинопол]] е най-проспериращият и значим град на познатия дотогава свят. Разположен на лесно за защита, стратегическо изгодно място, с централизирано управление, съсредоточено в ръцете на абсолютния монарх – [[император]].
 
След смъртта на [[Василий II Българоубиец]] от [[Централна Азия]] се задава [[Арабско-ислямски завоевания|заплахата на мюсюлмански]] [[сунити|сунитски]] номадски племена. Едно от тези племена, [[селджуци]]те атакува непрестанно [[Византийска империя]]. В [[битката при Манцикерт]] през 1071 г. по-голяма част от имперската войска бива разбита от мюсюлманите и един от съимператорите [[Роман IV Диоген|Роман Диоген]] бива пленен. Поради тази загуба византийците се виждат принудени да отстъпят по-голяма част от [[Мала Азия]] на тюрксите племена, които оформят своите [[малоазийски бейлици]]. От друга страна, мюсюлманите също напредват на юг, към [[Сирия]] и [[Палестина]]. Един след друг градовете по източното [[Средиземноморие]] падат в ръцете им и през 1079 г. влизат в светия град за три религии, [[Йерусалим]]. Няколко години по-късно в Йерусалим като завоеватели влизат войските на [[Фатимиди|Фатимидския халиф]], врагове на селджуците. Това развитие на събитията окончателно шокира християнския свят, а ислямската забрана за поклонничество до Гроба Господен предначертава историята на следващите векове.
[[Файл:BlUrban_II.png|мини|150px|ляво|[[Урбан II]]]]
През 1081 г. на византийския трон се качва един генерал, [[Алексий I Комнин]], оказал се способен да се противопостави на ислямската [[експанзия]]. Въпреки че католическата и православната църкви са диференцирани по силата на Схизмата от 1054 г., Алексий опитва да създаде християнска коалиция – финансово-политическа подкрепа от запад и [[Наемник|наемна]] [[Армия|войска]] от западноевропейци, обединени с имперските сили.
 
Алексий изпраща предложенията си до папа [[Урбан II]], който вижда в ситуацията удобен шанс да прекрати схизмата и да подчини притиснатия Константинопол на своята власт. Урбан II вече е показал склонността си за намеса в проблеми на светската власт, когато призовава за забрана на всякакви военни действия от петък вечер до понеделник сутрин под заплаха от [[Анатема|отлъчване от църквата]] с всички произтичащи от това последствия.
 
През 1095 г. Урбан призовавасвиква [[Икуменически съвет|синод]] в град [[Пиаченца]]. Там излага предложението на византийския император, но конфликтът с [[кардинал]]ите и с [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]], [[император]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]<ref>Подпомогнал вече един [[антипапа]], но разочарован в [[Каноса (замък)|Каноса]]</ref>, надделява по важност пред искането на Алексий и той трябва да чака до 27 ноември 1095 г.
 
== Определение ==