Време: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Време във философията: е излишна |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 94.236.137.57 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
||
Ред 135:
Общата теория на относителността, опирайки се на принципа за еквивалентност на [[гравитация]] и [[инерция]], обобщава понятието ''четиримерно пространство на Минковски'' (където четвъртата ос е времето) в случай не неинерциална отправна система.<ref>Эйнштейн, Альберт и Инфельд, Леопольд Эволюция физики. Развитие идей от первоначальных понятий до теории относительности и квант. Пер. с англ., со вступ. статьёй С. Г. Суворова, ОГИЗ, Государственное издательство технико-теоретической литературы, Москва, 1948, Ленинград, тир. 20000 экз., гл. III „Поле и относительность“, п. „Общая относительность“ и др. п., с. 194 – 216</ref>. Метричните свойства на пространство-време във всяка точка под влияние на гравитацията стават различни. Влиянието на гравитационното поле на свойствата на четиримерното пространство се описва с [[Метричен тензор|метричния тензор]]. В близост до масивни тела ходът на времето се забавя в точки с голям по абсолютна стойност гравитационен потенциал.<ref>Ландау, Лев Давидович, Лифшиц, Евгений Михайлович „Теоретическая физика“, т. II, „Теория поля“, 5-е изд., стереотип., М., Физматлит, 2002, 536 с. ISBN 5-9221-0056-4, тир. 2000 экз., гл. X „Частица в гравитационном поле“, п. 88 „Постоянное гравитационное поле“, с. 3343 – 343.</ref>
== Време във философията ==
[[Файл:Ignaz Guenther Chronos um1765-75-1.jpg|ляво|мини|250п|[[Хронос]], бог на времето в [[гръцка митология|гръцката митология]]]]
Сред известните философи се ширят две гледни точки по отношение на възгледите за време. Едната е, че времето е част от фундаменталната структура на [[вселена]]та, измерение в което събитията се случват последователно. Това е и виждането на Исак Нютон, затова тази гледна точка понякога се нарича нютоновска.<ref name=Rynasiewicz>
{{cite web
|url=http://plato.stanford.edu/entries/newton-stm/
|title=Newton's Views on Space, Time, and Motion
|date=12 август 2004
|copyright=2004
|first=Robert: Johns Hopkins University
|last=Rynasiewicz
|publisher=Stanford University
|work=Stanford Encyclopedia of Philosophy
|quote=Newton did not regard space and time as genuine substances (as are, paradigmatically, bodies and minds), but rather as real entities with their own manner of existence as necessitated by God's existence... To paraphrase: Absolute, true, and mathematical time, from its own nature, passes equably without relation the [sic~to] anything external, and thus without reference to any change or way of measuring of time (e.g., the hour, day, month, or year).
|accessdate=10 януари 2008}}
</ref><ref>
{{cite encyclopedia
|url=http://plato.stanford.edu/entries/time/#3
|last=Markosian
|first=Ned
|title=Time
|encyclopedia=The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Winter 2002 Edition)
|editor=Edward N. Zalta
|quote=The opposing view, normally referred to either as „Platonism with Respect to Time“ or as „Absolutism with Respect to Time,“ has been defended by Plato, Newton, and others. On this view, time is like an empty container into which events may be placed; but it is a container that exists independently of whether or not anything is placed in it.
|accessdate=18 януари 2008}}
</ref>
Друга гледна точка противоположна на тази е, че времето не се отнася до никакво реално съществуващо измерение, през което могат да „пътуват“ предмети и събития. Привържениците на това становище вярват, че това е интелектуална концепция, която позволява на хората да проследяват, сравняват и подреждат събитията.<ref>{{cite book
|title=Research Trends in Geographic Information Science
|first=Gerhard
|last=Navratil
|publisher=Springer Japan
|year=2009
|isbn=3-540-88243-X
|page=217
|url=http://books.google.be/books?id=q8w728aa1CkC}}
</ref> Това второ виждане, в традицията на [[Готфрид Лайбниц]]<ref name="Burnham">{{cite web
|url=http://www.iep.utm.edu/l/leib-met.htm#H7
|title=Gottfried Wilhelm Leibniz (1646 – 1716) Metaphysics – 7. Space, Time, and Indiscernibles
|first=Douglas: Staffordshire University
|last=Burnham
|year=2006
|work=The Internet Encyclopedia of Philosophy
|quote=First of all, Leibniz finds the idea that space and time might be substances or substance-like absurd (see, for example, „Correspondence with Clarke,“ Leibniz's Fourth Paper, §8ff). In short, an empty space would be a substance with no properties; it will be a substance that even God cannot modify or destroy.... That is, space and time are internal or intrinsic features of the complete concepts of things, not extrinsic.... Leibniz's view has two major implications. First, there is no absolute location in either space or time; location is always the situation of an object or event relative to other objects and events. Second, space and time are not in themselves real (that is, not substances). Space and time are, rather, ideal. Space and time are just metaphysically illegitimate ways of perceiving certain virtual relations between substances. They are phenomena or, strictly speaking, illusions (although they are illusions that are well-founded upon the internal properties of substances).... It is sometimes convenient to think of space and time as something „out there,“ over and above the entities and their relations to each other, but this convenience must not be confused with reality. Space is nothing but the order of co-existent objects; time nothing but the order of successive events. This is usually called a relational theory of space and time.
|accessdate=10 януари 2008}}
</ref> и [[Имануел Кант]],<ref name="Mattey">{{cite web
|url=http://www-philosophy.ucdavis.edu/mattey/kant/TIMELEC.HTM
|title=Critique of Pure Reason, Lecture notes: Philosophy 175 UC Davis
|date=22 януари 1997
|last=Mattey
|first=G. J.: UC Davis
|quote=What is correct in the Leibnizian view was its anti-metaphysical stance. Space and time do not exist in and of themselves, but in some sense are the product of the way we represent things. The are ideal, though not in the sense in which Leibniz thought they are ideal (figments of the imagination). The ideality of space is its mind-dependence: it is only a condition of sensibility.... Kant concluded „absolute space is not an object of outer sensation; it is rather a fundamental concept which first of all makes possible all such outer sensation.“...Much of the argumentation pertaining to space is applicable, mutatis mutandis, to time, so I will not rehearse the arguments. As space is the form of outer intuition, so time is the form of inner intuition.... Kant claimed that time is real, it is „the real form of inner intuition.“
|accessdate=10 януари 2008}}
</ref><ref name="McCormick">{{cite web
|title=Immanuel Kant (1724 – 1804) Metaphysics: 4. Kant's Transcendental Idealism
|url=http://www.iep.utm.edu/k/kantmeta.htm#H4
|work=The Internet Encyclopedia of Philosophy
|first=Matt: California State University, Sacramento
|last=McCormick
|year=2006
|quote=Time, Kant argues, is also necessary as a form or condition of our intuitions of objects. The idea of time itself cannot be gathered from experience because succession and simultaneity of objects, the phenomena that would indicate the passage of time, would be impossible to represent if we did not already possess the capacity to represent objects in time.... Another way to put the point is to say that the fact that the mind of the knower makes the a priori contribution does not mean that space and time or the categories are mere figments of the imagination. Kant is an empirical realist about the world we experience; we can know objects as they appear to us. He gives a robust defense of science and the study of the natural world from his argument about the mind's role in making nature. All discursive, rational beings must conceive of the physical world as spatially and temporally unified, he argues.
|accessdate=10 януари 2008}}
</ref> заявява, че пространството и времето не съществуват сами по себе си, а са следствие от това как хората представят нещата, защото човек може да познае даден обект единствено по начина по който го възприема.
[[Веди]], най-ранните текстове в индийската философия и [[хиндуизъм|хиндуизма]], които датират от 2000 пр.н.е. описват древна космология, в която вселената преминава през цикли на създаване, разрушаване и раждане отново, като всеки цикъл продължава 4320 милиона години.<ref>{{cite book
|title=Who needs the past?: indigenous values and archaeology
|edition=2nd
|first=Robert
|last=Layton
|publisher=Routledge
|year=1994
|isbn=0-415-09558-1
|page=7
|url=http://books.google.com/books?id=7TPIDL9RdsoC}}, [http://books.google.com/books?id=7TPIDL9RdsoC&pg=PA7 Introduction, p. 7]
</ref>
Древните гърци вярват, че вселената има безкрайно минало, без начало. Древногръцките философи включително [[Парменид]] и [[Хераклит]] пишат есета за природата и същността на времето.<ref>Dagobert Runes, ''Dictionary of Philosophy'', p. 318</ref> Средновековните теолози и философи развиват концепцията, според която вселената има начало и ограничено минало. Те вярват в сътворението на света и единственото безкрайно и вечно нещо според тях е Господ, а всичко останало, включитено времето, е крайно.
Имануел Кант описва времето като интуиция, която ни помага да разберем света около нас.<ref name="kant">{{cite book |url=http://ebooks.adelaide.edu.au/k/kant/immanuel/k16p/k16p15.html |last=Kant |first=Immanuel |authorlink=Immanuel Kant |title=The Critique of Pure Reason, 2nd edition |year=1787}} translated by J. M. D. Meiklejohn, eBooks@Adelaide, 2004</ref> При него нито времето, нито пространството са веществени. Той ги разглежда като елементи на систематична умствена рамка, която е изградена на базата на нашия опит. Кант разглежда времето като фундаментална част от абстрактна структура, заедно с пространство и число, с помощта на които можем да установим последователността на събитията, тяхното времетраене и сравним движението на различните обекти.
[[Анри Бергсон]] вярва, че времето не е нито среда, нито умствена конструкция, но притежава времетраене.<ref>Bergson, Henri (1907) ''Creative Evolution''. trans. by Arthur Mitchell. Mineola: Dover, 1998.</ref>
== Време в религията ==
| |||