Никола Котков: Разлика между версии

Играл е за [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] ([[1956]] – [[1968]]), [[ЖСК Славия]] ([[1969]]) и [[ПФК Левски (София)|Левски]] ([[1969]] – [[1971]]). Има 322 мача и 163 гола в [["А" ПФГ|„А“ група]] (274 мача със 142 гола за Локомотив, 36 мача с 18 гола за Левски и 12 мача с 3 гола за ЖСК Славия). Двукратен шампион на страната през [[1964]] с Локомотив и през [[1970]] с Левски, носител на [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] през [[1970]] и [[1971]] г. с Левски. През сезон [[1967]]/[[1968|68]] отбелязва 28 гола (рекорд за Локомотив), но остава втори след [[Петър Жеков]] от [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]], който вкарва 31 гола. Има 26 мача и 12 гола за [[Национален отбор по футбол на България|„А“ националния отбор]] ([[1961]] – [[1969]]), за „Б“ националния тим има 10 мача и 8 гола, за младежкия има 7 мача и 5 гола, а за юношеския национален отбор има 16 мача и 8 гола. Европейски шампион за юноши през [[1959]] г. Участва на [[Световно първенство по футбол|СП]]-[[1966]] в [[Англия]] (играе в мача срещу [[Унгария]]). В евротурнирите има 11 мача и 10 гола (6 мача и 7 гола в [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] – 2 мача за Левски и 4 мача със 7 гола за Локомотив и 5 мача с 3 гола за Левски в [[Купа на носителите на купи|КНК]]). „[[Заслужил майстор на спорта]]“ от [[1967]] г. През [[1964]] г. е избран за [[Футболист № 1 на България]]. Котков притежава точен удар с левия крак, техника, с точни подавания. Брилянтен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно е влизала в противниковата врата. Един от любимците на българската публика, изключителен джентълмен, отличаващ се с коректност на терена. Печели купата за индивидуално спортсменство през [[1970]] г. Преминава в [[ПФК Левски (София)|Левски]] след обединението на [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] със [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] в [[ЖСК Славия]].

 

 

В погребението на двамата футболисти участват към 150 хиляди души, повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия, като погребението на [[Георги Димитров]]. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите погребение на двама загинали съветски космонавти. Масовото погребение на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на вътрешния министър [[Ангел Солаков]].<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 167 – 168}}</ref>