Клер Камерън Патерсън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
секция "Проследяване на геохимичната еволюция на Земята" |
м Нова секция (заглавие) |
||
Ред 42:
Патерсън за пръв път се е сблъсква със [[Замърсяване на околната среда|замърсяване]] с [[олово]] в края на 40-те години като аспирант в Чикагския университет. Работата му по тази тема довежда до тотална преоценка на растежа на индустриалните концентрации на олово в [[Атмосфера на Земята|атмосферата]] и в човешкото тяло. Повежда обществена кампания за забрана на тетраетилоловото в [[Бензин|бензина]] и оловния [[Припой|припой]] в [[Консерва|консервните кутии]].
== Измерване на възрастта на Земята ==
Line 50 ⟶ 49:
Патерсън и Тилтън започват работа през 1948 г. Патерсън бързо осъзнава, че пробите му от олово са замърсени. Те знаят, каква е възрастта на [[Магмени скали|магмената скала]], от която произлиза цирконът. Измерванията на урана на Тилтън съответстват на очакваното количество в циркона на тази възраст. Резултатите на Патерсън обаче показват твърде голямо количество олово. <ref name="mentalfloss"/> След шест години екипът публикува статия за методите за определяне на възрастта на цилконовите кристали и Патерсън защитава докторантурата си. Двамата обаче не успяват да направят пробив в определянето на възрастта на Земята.
Браун успява да получи безвъзмездна помощ от Комисията за атомна енергия на САЩ, с която да продължи работата по измерването на възрасттта на Земята, както и да закупи нов масспектрометър за университета. През 1953 г. Браун взема Патерсън в Калтек, където Патерсън успява да изгради собствена лаборатория от нулата. В нея той обезопасява всички възможни входящи точки за влизане за въздух и други замърсители. Патерсън почиства с киселина всички апарати в лабораторията и дори дестилира всичките му доставени химикали. По същество той създаде една от първите [[Чиста стая|чисти стаи]] в историята, за да предотврати замърсяването на данните си с олово. <ref name="mentalfloss"/> След това той успява да завърши работата си с метеорита от Дяволския каньон. Той използва масспектрометъра на Националната лаборатория на Аргон при олово, извлечено от железен метеорит, с цел да получи данни за разпространението на оловните изотопи. С новите данни през 1956 г. той публикува „Възрастта на метеоритите и на Земята“, първата статия, съдържаща истинската възраст на Слънчевата система при създаването й, която е 4.550 млрд. ± 70 млн. години. <ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://calteches.library.caltech.edu/3906/1/DuckSoup.pdf | заглавие = Duck Soup and Lead | достъп_дата = 21.03.2020 | фамилно_име = Shirley | първо_име = Cohen | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
Това откритие променя тагавашните представи, че Земята е на възраст около 3.3 милиарда години.
== Проследяване на геохимичната еволюция на Земята ==
Line 61 ⟶ 59:
Патерсън си спомня проблема на предишните му експерименти, свързан със замърсяването на заготовките за вземане на проби. Чрез проби от леда в [[Гренландия]], взети през 1964 г. и от [[Антарктида]] през 1965 г., той стига да извода, че нивата на оловото атмосферата са започнали стабилно и опасно да се увеличават малко след като тетраетилоловото започна да бъде широко използвано в горивото, с цел намаляване на нежеланите детонации в [[двигател с вътрешно горене|двигателите с вътрешно горене]]. Впоследствие Патерсън идентифицира, че наред с останалите случаи на промишлена употреба на олово, това е причината за замърсяването на неговите проби. Поради значителните последици от своите открития за общественото здраве, той посвещава остатъка от живота си на премахването във възможно най-голяма степен на отделеното в околната среда олово.<ref name="mentalfloss"/>
== Кампания против отравянето с олово ==
== Източници ==
|