Константин II Асен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS |
||
Ред 26:
'''Константѝн II Асѐн''', известен и като '''Константин С(т)рацимир''', е единственият син на цар [[Иван Срацимир]] и [[Анна Басараб|царица Анна]], дъщеря на влашкия княз [[Николае I Александру|Никола I Александър]]. Не е известно дали получава царска титла и традиционно се приема, че не е управлявал Видинското царство, което вероятно е било е превзето от османците още при царуването на баща му.
Има две сестри, едната от които, [[Доротея Българска|Доротея]], става съпруга на краля на Босна
Като престолонаследник Константин участва заедно с [[митрополит]] [[Йоасаф Бдински]] в мисия в [[1394]] г. до османците, завладели [[Търново]].<ref>Веселин Асенов, „Когато грехът надделя“, сп. „Българска история“, април 2018</ref> В резултат на тази мисия във Видин са пренесени мощите на три светици – [[Петка Българска|Петка]], Филотея и Теофана. По повод на същото това пребиваване на Константин в превзетия Търновград в една немска хроника от края на XV век е отбелязано, че цар Иван Срацимир две години след падането на Търново ''„благоволи да проводи превъзлюбения си син Константин... заради необходими и големи царски дела в казания Търнов“''.<ref>Веселин Асенов, „Когато грехът надделя“, сп. „Българска история“, април 2018</ref> През [[1404]] г. цар Константин заедно със сина на [[Иван Шишман]] [[Фружин]] и войводата [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] започват настъпление срещу турците от Добруджа до Поморавието известно като [[въстание на Константин и Фружин]]. Според друга датировка началото на въстанието е в 1408 г. Според известията на Константин Костенечки срещу въстаналите българи настъпил с войски султан Сюлейман и превзел с бой крепостта Темско. Предполага се, че това е станало към 1409
Според семейната хроника на фамилията [[Кнежевичи-Парчевичи]], потомци на босненския крал [[Стефан Дабиша]] и васали на [[Иван Срацимир]], един от
В периода между османските походи срещу Влашко (от 1417 г.) и последвалия го през пролетта на 1422 г., Константин II е окончателно прогонен в Унгария. Към 1420 г. за Константин II се споменава, че пребивава в [[Унгария]] и при [[Стефан Лазаревич]] без да се уточнява кога и за какъв период от време. Константин II Асен умира на [[17 септември]] [[1422]] г. в [[Белград]].<ref>Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 235. ISBN:978-619-7496-14-7</ref>
|