Аарон Български
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аарон.
Аарон или Арон е български княз, византийски пълководец, магистър и дук.
| Аарон | |
| пълководец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Иван Владислав |
| Майка | Мария |
| Братя/сестри | Пресиан II Алусиан Траян Радомир Брат Екатерина 5 сестри |
| Деца | Теодор Радомир |
Произход редактиране
Той е третият син на цар Иван Владислав от брака му с царица Мария. Има пет братя (Пресиян II, Алусиан, Траян, Радомир и брат) и шест сестри (сред които императрицата на Византия Екатерина).[1][2]
Биография редактиране
Заедно със своите братя Прусиан и Алусиан участва в последната съпротива срещу завладяването на България от Византия от крепостта в планината Томор (Албания) през 1018 г. Отстоява за кратко българската независимост. Предава се на Василий II[1] и е отведен в Константинопол, където постъпва на византийска служба и прави военна кариера, като става управител на провинция Васпуракан, някогашното Васпураканско царство,[3] анексирано от Византия, а по-късно е назначен и за дук на Едеса. Води византийски войски в няколко решаващи похода срещу селджукските турци, включително и в нощното сражение при Капетра.
Като управител на Васпуракан възстановява старата арменска столица Ани – център на провинцията, и оставя надпис, който свидетелства за извършеното от него: „С волята и милостта на Създателя, благия Бог, аз, магистър Арон, въздигнат от преславните царства, в разцвета на красотата и в годините на своята младост, дойдох на Изток в тази прекрасна крепост Ани, издигнах всичките ѝ стени, укрепих нейните кули от множество камъни върху здрава и дълбоко положена основа. И с голямо количество свои средства и труд докарах изобилна вода вътре в тази крепост за радост и освежаване на жадните. Донесох грамота със златен печат по благоволение на самодържавната багренородна императрица“.[4]
Брак и потомство редактиране
Има двама сина:
- Теодор († 1055), управител на тема Тарон, убит в битка със селджуците
- Радомир, проедър и дук
Бележки редактиране
- ↑ а б Ааро̀н // „Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ“. Т. Том 1 (А-БЪЛ). София, БАН, Труд, 2011. ISBN 978-954-8104-23-4. с. 7. (на български)
- ↑ Златарски В., История на България през средните векове, том II, Притурка 19
- ↑ Павлов, Пламен, Иван Тютюнджиев. Османските завоевания и „Държавата на духа“. Абагар, 2017. с. 15.
- ↑ Павлов, Пламен, Иван Тютюнджиев. Османските завоевания и „Държавата на духа“. Абагар, 2017. с. 15 – 16.