Абрит
- Тази статия е за селото в Североизточна България. За хълма в Антарктида вижте Абрит (нунатак).
Абрѝт е село в Североизточна България. Старото му име е „Аптаат“. То се намира в община Крушари, област Добрич. В негова чест е именуван хълм в Антарктида.
Абрит | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 226 души[1] (15 декември 2023 г.) 11,5 души/km² |
Землище | 19.673 km² |
Надм. височина | 181 m |
Пощ. код | 9407 |
Тел. код | ? |
МПС код | ТХ |
ЕКАТТЕ | 00031 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Добрич |
Община – кмет | Крушари Илхан Мюстеджеб (ДПС; 2019) |
География редактиране
Село Абрит е в Южна Добруджа. На около 5 км северно и на около 12 км източно от него отстоят участъци от границата с Румъния.
На северозапад има пътна връзка със село Коритен, а на юг през Крушари – с областния център Добрич.
В селото няма постоянен естествен воден поток. В землището му има два малки язовира – язовир „Залдапа“ с хотелски комплекс в северната му част и язовир „Абрит“.
Надморската височина в центъра на селото е около 140 м.
История редактиране
Название редактиране
Наименованието на селото през османския период е Абдул Ехат (Аптаат). През лятото на 1906 г. в местността Абтаатското кале между днешните села Абрит и Добрин са открити останки от Античността, първоначално интерпретирани като римско укрепление, построено около извор. Карел Шкорпил от Варненското археологическо дружество погрешно приема, че е разкрит древния Абритус.[2] След Крайовската спогодба селото се преименува на Абрит на 27 юни 1942 г. Едва след идентифицирането на Залдапа тезата на Шкорпил за Абритус е отхвърлена и се приема, че се касае за дори по-древно тракийско селище в Малка Скития, основано от племето обулензи около 8 век пр.н.е.
Археология редактиране
Близо до днешното село се намират останките на античното селище Залдапа, където са разкрити и останки на пет раннохристиянски църкви, сред които в северния край трикорабна [3] базилика от IV-V век.[4]
Икономика редактиране
Средната големина на земеделските имоти в Абрит е 67 декара.
Бележки и източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Годишен отчет на Варненското археологическо дружество - Т. 1 (1907) - стр.7
- ↑ Кораб = неф.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 177.