Абрит

село в област Добрич
Тази статия е за селото в Североизточна България. За хълма в Антарктида вижте Абрит (нунатак).

Абрѝт е село в Североизточна България. Старото му име е „Аптаат“. То се намира в община Крушари, област Добрич. В негова чест е именуван хълм в Антарктида.

Абрит
Общи данни
Население226 души[1] (15 декември 2023 г.)
11,5 души/km²
Землище19.673 km²
Надм. височина181 m
Пощ. код9407
Тел. код?
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ00031
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Крушари
Илхан Мюстеджеб
(ДПС; 2019)

География редактиране

Село Абрит е в Южна Добруджа. На около 5 км северно и на около 12 км източно от него отстоят участъци от границата с Румъния.

На северозапад има пътна връзка със село Коритен, а на юг през Крушари – с областния център Добрич.

В селото няма постоянен естествен воден поток. В землището му има два малки язовира – язовир „Залдапа“ с хотелски комплекс в северната му част и язовир „Абрит“.

Надморската височина в центъра на селото е около 140 м.

История редактиране

Название редактиране

Наименованието на селото през османския период е Абдул Ехат (Аптаат). През лятото на 1906 г. в местността Абтаатското кале между днешните села Абрит и Добрин са открити останки от Античността, първоначално интерпретирани като римско укрепление, построено около извор. Карел Шкорпил от Варненското археологическо дружество погрешно приема, че е разкрит древния Абритус.[2] След Крайовската спогодба селото се преименува на Абрит на 27 юни 1942 г. Едва след идентифицирането на Залдапа тезата на Шкорпил за Абритус е отхвърлена и се приема, че се касае за дори по-древно тракийско селище в Малка Скития, основано от племето обулензи около 8 век пр.н.е.

Археология редактиране

Близо до днешното село се намират останките на античното селище Залдапа, където са разкрити и останки на пет раннохристиянски църкви, сред които в северния край трикорабна [3] базилика от IV-V век.[4]

Икономика редактиране

Средната големина на земеделските имоти в Абрит е 67 декара.

Бележки и източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Годишен отчет на Варненското археологическо дружество - Т. 1 (1907) - стр.7
  3. Кораб = неф.
  4. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 177.