Авитохол
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Авитохол.
Авитохо̀л е легендарен прабългарски владетел. С него започва Именникът на българските ханове: „Авитохол живя триста години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем“. Според текста той се възцарява в годината дилом („змия“), месец твирем („четвърти“), съгласно прабългарския календар. Според тълкуването на Васил Златарски това е 146 година,[1] а според Петър Добрев – 165 година.[2]
| Авитохол | |
| Лични данни |
|---|
Самото име Авитохол, според тълкуванието на стопанския историк Добрев, извършено с помощта на памирските езици, означава „Син на сърната“ (от „Ави“ – сърна; „Тохол“ – дете).[2] Това тълкуване се отхвърля от лингвиста тюрколог проф. Иван Добрев като несъстоятелно,[3] понеже думата „тохол“ е сравнително късна арабска заемка (ﻃﻔﻞ, [tifl] „кърмаче“) в памирските езици. Предложеното от него тълкуване на името е авит-охол, от староиранското pati- „господин, началник, господар; владетел, хан“ и старотюркското ogul „син, чедо“. Всъщност Добрев повтаря изцяло по-старото мнение на Й. Микола и Х. Хаусиг, че Авитохол произлиза от хуно-алтайското avit (ata), aba – прародител (баща, дядо) и oγul – син, потомък, чиято прабългарска форма е ohol. Така мисли и Б. Симеонов. Въображаемата връзка с Атила, се извежда като ata – баща + il – племе, т.е. Атила, на старотюркски: баща на племето.
Съществува хипотеза, според която споменатите в „Именник на българските ханове“ Авитохол и неговия син Ирник трябва да се идентифицират с историческите личности Атила и Ернах. Според Васил Златарски подобно предположение е несъстоятелно,[4] но то се приема от повечето съвременни историци.[5]
Източници редактиране
- ↑ Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 23.
- ↑ а б Добрев, Петър. Преоткиването на Прабългарския календар. София, 1994. с. 206 – 207.
- ↑ Добрев, Иван. Прабългарското ханско име Авитохолъ // 50 години специалност тюркология в СУ „Св. Климент Охридски“. София, 2004.
- ↑ Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 79 – 80.
- ↑ Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.