Тази статия е за Авксентий Велешки. За велешкия епископ през 1903 година вижте вижте Авксентий Пелагонийски.

Авксентий Велешки е български духовник, деец на националното движение за църковна независимост. Дейността на Авксентий Велешки изиграва значителна роля в борбата за създаване на самостоятелната Българска екзархия в 1870 година.[1][2][3]

Авксентий Велешки
български духовник
Роден
1798 г.
Починал
1 февруари 1865 г. (67 г.)
Религияправославие
Семейство
Подпис
Авксентий Велешки в Общомедия

Биография редактиране

Ранни години редактиране

Роден е през 1798 година в Самоков. Произлиза от знатния самоковски род Чешмеджиеви. Учи в Рилския манастир, където се замонашва, и където е съученик с Неофит Рилски.[1] Около 1830 година е ръкоположен за дякон[3] при митрополит Артемий Кюстендилски (1827 - 1845).[1][3]

Епископ в Кюстендил (1831 - 1838) редактиране

През август 1831 година е ръкоположен за титулярен диополски епископ и назначен за митрополитски наместник в Кюстендил (1831 - 1837).[1][3][4] В Кюстендил Авксентий съдейства за развитието на българското училище при църквата „Успение Богородично“. При управлението му са построени църквите „Света Троица“ в Извор, Босилеградско (1833),[1] „Успение Богородично“ в Кюстендил (1833) и „Свети Теодор Тирон“ в Соволяно (1834).[5]

Митрополит в Херцеговина (1838 - 1848) редактиране

На 16 ноември 1838 година[3] става херцеговински митрополит в Мостар на мястото на митрополит Прокопий, който като член на Светия синод в Цариград не прекарва нито ден в епархията. В Мостар Авксентий налага големи такси за извършване на свещенодейството, сменя произволно свещеници, прегазва стари наредби и става силно непопулярен. Изцяло е в ръцете на Йоанис Ангелопулос, писар на херцеговинския управител Али паша Ризванбегович и зет на бившия владика Йосиф.[6] Ангелопулос решава да доведе на престола отново своя тъст и Авксентий е сменен под натиска на Али паша. Авксентий временно се оттегля в манастира Житомислич, а след Възкресение 1848 година е преместен във Велес.[7]

Митрополит във Велес (1848 - 1855) и наместник в Кюстендил (1851 - 1858) редактиране

 
Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски

От март 1848 до 1855 година е митрополит на Велешката епархия и управлява и Кюстендилската (1851 – 1855).[5] Съдейства за развитие на образователното дело в Кюстендил, където назначава за свой секретар – заместник в Митрополията българския духовник и учител Аверкий Попстоянов, който пък му посвещава книгата си „Житие Светаго Григория“ (1852).[5] През октомври 1855 година подава оставка като велешки митрополит.[3]

През 1855 - 1858 година като бивш велешки митрополит е отново в Кюстендил, наместник на Артемий, който пребивава в Цариград.[3] Продължава да насърчава българската просвета в Кюстендил и под крилото му се развиват книжовници и общественици Г. Г. Димитров, Агапий Войнов, Георги Друмохарски, Синесий Димитров, Димитър Любенов.[5]

След смъртта на митрополит Артемий,[5] на 10 ноември 1858 година е избран за митрополит на Драчка епархия,[3][8][9] но отказва да заеме поста[3][10] с думите „изпращаха ме в Босна да стана бошняк; сега ме пращат тия тирани в Тиран и Елбасан да стана арнаутин, но никога нема да стана фанариотин“.[5]

Последни години редактиране

През януари 1859 година подава оставка поради старост и се отегля в Цариград.[3] От края на 50-те години активно участва в борбите за църковна независимост в Цариград и е противник на униатството.[5] Участва във Великденската акция от 1860 година, заради което на 21 февруари 1861 година е лишен от църковен сан на църковния събор в Цариград и заточен от 22 април 1861 година заедно със своите съратници Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски в Мала Азия.[5][3]

Завръща се от заточеничество в Цариград на 25 септември 1864 година. След завръщането си отхвърля предложението на Константинополския патриарх за примирение в замяна на възстановяване на църковния му сан. Заболява тежко и умира на 1 февруари 1865 година.[3] Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.

Авксентий Велешки завещава цялото си имущество за благотворителни цели, като основната част от него е използвана за основаването на Самоковското богословско училище.[11]

Бележки редактиране

  1. а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 9.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 27.
  3. а б в г д е ж з и к л м Ο πρώην Μητροπολίτης Δυρραχίου κυρός Αυξέντιος. (1798-1865) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 8 юли 2023. (на гръцки)
  4. Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Δ´ // Θεολογία 32 (1). Ιανουάριος - Μάρτιος 1961. σ. 84. (на гръцки)
  5. а б в г д е ж з Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 10.
  6. Радосавлевич, Неделко.Митрополити от български произход в православните епархии в Босна и в Херцеговина (1766-1880 г.), https://dveri.bg, посетен на 12.9.2021 г.
  7. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 10. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  8. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 158. Посетен на 29 юли 2014. (на гръцки)
  9. Αλεξούδης, Άνθιμος. Σύντομος ιστορική περιγραφή της Ιεράς Μητροπόλεως Βελεγραδών και της υπό την πνευματικήν αυτής δικαιοδοσίαν υπαγομένης χώρας / Νύν πρώτον συνταχθείσα και ιδίοις αναλώμασιν εκδοθείσα υπό του Μητροπολίτου Βελεγραδών Ανθίμου Δ. Αλεξούδη. Εν Κερκύρα, Τυπογραφείον "Η Ιονία" Αδελφών Κάων, 1868. σ. 149. Посетен на 28 септември 2014.
  10. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 160. Посетен на 4 септември 2014. (на гръцки)
  11. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 13.

Литература редактиране

  • Иванов, Йордан – Северна Македония. София, 1906. с. 326-328;
  • Иванов, Йордан – Св. Иван Рилски и неговият монастир. София, 1917. с. 113-121;
  • Семерджиев Хр. – Самоков и околността му. София, 1913. с. 73-76;
  • Радивоев М. Търновски митрополит Иларион. София, 1912. с. 17-22;
  • Кирил, Патриарх Български – Принос към българския църковен въпрос. София, 1961. с. 14, 15, 37;
  • Кирил, Патриарх Български – Авксентий Велешки: Биогр. очерк (по случай 100 години от смъртта му – 1865). София, 1965;
  • Жечев Т. – Българският Великден или Страстите български. София, 1976;
  • Възвъзова-Каратеодорова К. – Непубликовани писма на Авксентий Велешки от 1861-1863 г. В: Църковно-исторически архив. София, 1981. Т. 1. С. 28-44.
  • ((ru)) Авксентий – В: „Православная Энциклопедия“
пръв диополски епископи
(август 1831 – 16 ноември 1837)
последен
Прокопий херцеговински митрополит
(16 ноември 1837 – март 1848)
Йосиф
Теоклит велешки митрополит
(март 1848 – октомври 1855)
Антим
Генадий драчки митрополит
(10 ноември 1858 – 21 януари 1859)
Йосиф