Австроазиатски езици
Австроазиатските езици[1] са голямо езиково семейство в Югоизточна Азия, също разпространено в Индия, Бангладеш, Непал и Китай, с около 117 милиона говорещи. От тези езици само виетнамския, кхмерския и монския имат дълга описана история и единствено виетнамския и кхмерския имат официален статут като съвременни национални езици съответно във Виетнам и Камбоджа. В Мианмар езикът ва е де факто официалният език на щата Ва. Останалите езици се говорят от малцинствени групи и нямат официален статут.
| Австроазиатски езици | |
 Разпространение на австроазиатските езици. | |
| Разпространение | Югоизточна Азия Източна Индия |
|---|---|
| Говорени от | 117 милиона души |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Австроазиатски езици  мунда кхмуйски виетски катуйски бахнарски кхмерски пеарски никобарски аслийски монски монски паканийски | |
| Австроазиатски езици в Общомедия | |
Според Ethnologue, съществуват 169 австроазиатски езици.[2] Те образуват 13 семейства, които обикновено се групират в две главни: мон-кхмер и мунда. Въпреки това, някои скорошни класификации постулират три групи (мунда, мон-кхмер и кхаси-кхмуик), докато други обявяват мон-кхмер като синоним на Австроазиатските езици.[3][4]
Австроазиатските езици имат отделно разпределение в Индия, Бангладеш, Непал и Югоизточна Азия и са разделяне от райони, в които се говорят други езици. Те са коренните езици за Югоизточна Азия, като съседните индоарийски, тай-кадайски, дравидски, австронезийски и сино-тибетски езици са резултат от по-късни миграции.[5]
Класификация редактиране
Лингвистите признава две основни подразделения на австроазиатските езици: мон-кхмер на Югоизточна Азия и Североизточна Индия и Никобарските острови и мунда на Източна и Централна Индия и части от Бангладеш и Непал. Все пак, доказателства за този тип класификация никога не са публикувани.
Връзките между подсемействата са обект на дебати. Като допълнение към традиционната класификация, съществуват още две скорошни предложения, които отхвърлят мон-кхмер като валидна единица. Въпреки това, много малко данни за тези класификации са публикувани и следователно не може да им бъде дадена експертна оценка.
Освен това, има предложения, че допълнителни разклонения на австроазиатските езици може би са запазени сред ачешкия език на Суматра и чамския език във Виетнам.[6]
Жерар Дифлот (2005) редактиране
Жерар Дифлот сравнява реконструкциите на различни кладове и се опитва да ги класифицира, основавайки се на общи иновации, въпреки че доказателства така и не са публикувани.
| Австроазиатски езици |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Това семейно дърво е последователно с последните изследвания на миграцията на Y-хромозомната хаплогрупа O2a1-M95.
Граматическа характеристика редактиране
Типологическото разнообразие сред австроазиатските езици е много голямо. Като цяло е характерен богат вокализъм при относително беден консонатизъм и наличие на различни типове фонации на гласните. В много австроазиатски езици присъства фонологично противопоставяне на дълги кратки гласни и имплозивни съгласни. Разпространени са тоналните езици (виетнамски), но се срещат и атонални (катуйски). Австроазиатските езици са преимуществено изолиращи езици със съхранение на префикасцията. Единствено в езиците мунда е развита аглутинацията. Обичайната структура на изреченията е: подлог – сказуемо – допълнение.
Писменост редактиране
Голяма част от австроазиатските езици са безписмени. Освен латиница, някои австроазиатски езици се изписват с кхмерско, тайско и лаоско писмо. Виетнамският исторически има писменост, базирана на китайската азбука, която след това се използва съвместно с латиницата. През 20 век започва да се използва само латиница.
Източници редактиране
- ↑ И. Габеров, Н. Генчев. Съвременна българска енциклопедия. Елпис, 1995. с. 11.
- ↑ Ethnologue report for Austro-Asiatic
- ↑ Diffloth, Gérard (2005). „The contribution of linguistic palaeontology and Austro-Asiatic“. in Laurent Sagart, Roger Blench and Alicia Sanchez-Mazas, eds. The Peopling of East Asia: Putting Together Archaeology, Linguistics and Genetics. 77 – 80. London: Routledge Curzon. ISBN 0-415-32242-1
- ↑ Sidwell, Paul (2005). „Proto-Katuic Phonology and the Sub-grouping of Mon–Khmer Languages“. In Sidwell, ed., SEALSXV: papers from the 15th meeting of the Southeast Asian Linguistic Society.
- ↑ Sidwell, Paul, and Roger Blench. 2011. „The Austroasiatic Urheimat: the Southeastern Riverine Hypothesis.“ Enfield, NJ (ed.) Dynamics of Human Diversity, 317 – 345. Canberra: Pacific Linguistics.
- ↑ Roger Blench, 2009. Are there four additional unrecognised branches of Austroasiatic? Presentation at ICAAL-4, Bangkok, 29 – 30 October. Summarized in Sidwell and Blench (2011).