Агиос Теодорос (дем Горуша)
Агиос Теодорос или Царища (на гръцки: Άγιος Θεόδωρος или Άγιοι Θεόδωροι, Агиос Теодорос или Агии Теодори; до 1927 година: Τσάριστα, Цариста[1]) е село в Южна Македония, Гърция, дем Горуша, област Западна Македония.
| Агиос Теодорос Άγιος Θεόδωρος | |
| — село — | |
  Агиос Теодорос  Агиос Теодорос  Агиос Теодорос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 716 m |
| Население | 19 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 50002 |
| Телефонен код | +30 24680 |
География редактиране
Селото е разположено в областта Населица на 20-ина километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 15 километра западно от Цотили. На север граничи със село Ликнадес, на запад - с Ахладия (Масган), на изток - с Аясма (Латорища).
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на XIX век Царища е предимно мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя.
Според Васил Кънчов в 1900 година в Царища живеят 50 гърци християни и 72 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Царища е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 24 къщи.[3]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Τσάριστα живеят 125 валахади.[4]
В началото на ХХ век християнската част от селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на Димитър Мишев в Tzarichta има 120 гърци патриаршисти.[5]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Царища е обозначено като гръцко селище.[6]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Царища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 105 жители.[7]
В средата на 20-те години мюсюлманското население на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като смесено, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 10 семейства или 41 души.[8]
В 1927 година името на селото е сменено на Агиос Теодорос.
- Преброявания
- 1913 – 105 жители
- 1991 – 61 жители
- 2001 – 70 жители
- 2011 - 34 жители
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
