Агостино Барбариго
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Агостино Барбариго.
Агостино Барбариго (на италиански: Agostino Barbarigo) е 74–ти венециански дож от 1486 до 1501 г.
| Агостино Барбариго Agostino Barbarigo | |
| дож на Венеция | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Венеция, Италия |
| Религия | католицизъм |
| Семейство | |
| Род | Барбариго |
| Братя/сестри | Марко Барбариго |
| Агостино Барбариго в Общомедия | |
Биография редактиране
Агостино Барбариго от известната венецианска фамилия Барбариго е син на Франческо и Касандра Морозини. Той има трима братя, единият от които Марко Барбариго е негов предшественик на поста „дож“.[1] По това време Барбариго са една от най-богатите фамилии във Венеция с обширни владения на Крит, във Верона и Тревизо. Освен двамата братя дожове сред представителите на фамилията има кардинали и прокуратори.
Управление редактиране
Агостино Барбариго наследява брат си Марко на поста в един от наистина редките в историята на Венеция случаи, когато двама членове на една и съща фамилия се сменят начело на републиката. На изборите за дож той се изправя срещу дипломата Бернардо Джустиниани от една от старите венециански фамилии и това става причина за по-сетнешни интриги и напрежение.
През 1495 г. Агостино Барбариго участва във Венецианската лига, сформирана срещу френската хегемония на Апенинския полуостров. Въпреки поражението им в битката при Форново, с този съюз италианските държави постигат целта си да накарат войските на Шарл VIII да се изтеглят обратно във Франция.
През 1489 г. Кипър е окончателно присъединен към Венеция.
Между 1499 и 1503 г. Венеция воюва с Османската империя. Войната започва след като султан Баязид II се почувствал оскърбен от шифрованите писма, които венецианският посланик в Константинопол изпраща на правителството си и нарежда той да напусне империята в рамките на три дни. В резултат на това дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати, а венецианските търговци в османската столица са арестувани. Флотът на двете държави се сблъсква край пристанището на Пилос и въпреки че силите са наравно Лепанто пада в ръцете на османците. През юни 1499 г. Метони е атакувана лично от султана и макар и защитавана упорито от венецианците, след няколко седмици е принудена да се предаде. Едва влезли в града, османците устройват истинско клане на населението. Всичко това е тежък удар за Венеция, която губи важни пристанища, осигурявали ѝ до момента интензивна търговия с Изтока.
Агостино Барбариго умира на 20 септември 1501 г. и е погребан в църквата Санта Мария дела Карита. Гробницата му е разрушена от войските на Наполеон.[2]
Бележки редактиране
- ↑ Norwich, John J. (1983). A History of Venice. Penguin Books. p. 363. ISBN 0-14-006623-3.
- ↑ Lorenzetti, Giulio (1975). Venice and its Lagoon (English ed.). Trieste. pp. 141–142.
| Марко Барбариго | → | дож на Венецианската република (1486 – 1501) | → | Леонардо Лоредано |