Адалберт III Бохемски
Адалберт III Бохемски, Адалберт III фон Залцбург (на немски: Adalbert III von Böhmen; на латински: Adalbertus III Archiepiscopus Salzburgenzis; на чешки: Vojtěch III. Salcburský; * 1145 като Войтех; † 8 април 1200, Залцбург) е архиепископ на Залцбург (1168 – 1177 и 1183 – 1200). Той има конфликти с император Фридрих I Барбароса.
| Адалберт III Бохемски | |
| архиепископ на Залцбург | |
 Архиепископ Адалберт III фон Залцбург, 18 век | |
| Роден |
1145 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | християнство Католическа църква[1] |
| Семейство | |
| Род | Пршемисловци |
| Баща | Владислав II |
| Майка | Гертруда фон Бабенберг |
| Братя/сестри | Фредерик Отокар I Владислав III |
| Адалберт III Бохемски в Общомедия | |
Произход и духовна кариера редактиране
Той е син на бохемския крал Владислав II (1110 – 1174) от династията Пршемисловци и съпругата му Гертруда фон Бабенберг (1120 – 1150), дъщеря на маркграф Леополд от Бавария.
Адалберт живее като дякон в бохемския манастир „Страхов“ (на латински: Mons Sion) при Прага. След смъртта на архиепископ Конрад II фон Залцбург (негов чичо по майчина линия) на 28 септември 1168 г. Адалберт III е избран с всички гласове за негов последник. Тогава той тайно е заведен в Залцбург и там на 1 ноември 1168 г. е интронизиран. На 15 март 1169 г. той е помазан за епископ от Удалрих, патриархът на Аквилея, и получава скоро след това палиума от папа Александър III. При пристигането на император Фридрих I Барбароса през 1169 г. Адалберт трябва първо да се откаже от службата си и отива в манастирите Адмонт и Форау в Щирия.
Той живее след 1177 г. при патриарх Улрих II фон Трефен от Аквилея († 1182), след това като пропст в Мелник в Бохемия. На 19 септември 1183 г. със съгласието на императора той отново е избран за архиепископ/метрополит след Конрад I Вителсбах и остава такъв до края на живота си.
Адалберт III Бохемски умира на 8 април 1200 г. в Залцбург и е погребан пред олтара „Св. Андреас“ в катедралата на Залцбург.
Литература редактиране
- Andreas von Meiller: Regesta archiepiscoporum Salisburgensium.
- Hans Prutz: Adalbert III. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 69 – 71.
- W. Schmidt: Die Stellung der Erzbischöfe von Salzburg u. das Erzstift von Salzburg zu Kirche und Reich unter K. Friedrich I. Wien 1865.
- Andreas Bigelmair: Adalbert III. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 46 f. (Digitalisat).
- Friedrich Wilhelm Bautz: ADALBERT III. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., unveränderte Auflage Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 27.
- Europäische Stammtafeln Vittorio Klostermann, Gmbh, Francfort-sur-le-Main, 2004, ISBN 3-465-03292-6, Die Herzoge von Böhmem II Volume III Tafel 55.
- J. Čechura, J. Mikulec, F. Stellner, Lexikon českých panovnických dynastií, Praga 1996.