Адам (дем Лъгадина)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Адам.
Адам или Адам кьой (на гръцки: Αδάμ) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония със 781 жители (2001).
| Адам Αδάμ | |
| — село — | |
 Панорама на селото | |
  Адам  Адам  Адам | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Площ | 18 km² |
| Надм. височина | 385 m |
| Население | 781 души (2001) |
| Адам в Общомедия | |
География редактиране
Адам е разположено в центъра на северната част на Халкидическия полуостров в северните склонове на планината Хортач (Хортиатис), на около 50 km източно от Солун, на 13 km южно от националния път Солун-Кавала.[1]
История редактиране
Средновековие редактиране
Археологически обекти от праисторията и от римската епоха има открити в местността Адамиотиса, южно от селото, в местността Тумба Мелиса, на 800 m северно от селото и в мястото Тихос (Стена) в местността Валта, на четири километра източно от селото.[2]
Край селото е византийският параклис от IX век „Свети Пантелеймон“.[3] Южно от Адам край едноименното аязмо също има средновековен параклис „Света Параскева“, а до него възрожденски със същото име. „Света Троица“ също е средновековен храм.[4] На няколко метра южно от извора Света Параскева са запазени останки от едната арка на акведукт от XIX век, който е снабдявал с вода чешмите в селото. От тези чешми е запазена само една в Горната махала.[4]
В Османската империя редактиране
Селото се споменава за пръв път се споменава за първи път при преброяване в XV век като тимар на Чауш Хизир, което в 1449 година е дадено на Вардар Салих Факих. През XV и XVI век е споменавано като християнско селище Адхам, Адам, Адемкьой, Адамкьой. Селото на Адам, без обаче да е сигурно, че е същото селище, е споменато в Acta на светогорския манастир Дионисиат през 1503/4 година и на Ксенофонт през 1321 година.[1] През XVII – XVIII век селото е част от въглищарските села със смесено население в нахия Пазаргия. В 1861/1862 селото е записано като чисто християнско с общо 80 къщи.[4]
Църквата „Света Параскева“ е от 1836 година.[1][5] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Адам (Adam), Ардамерска епархия, живеят 1200 гърци.[6]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Адамъ Кьой живеят 900 жители гърци християни.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Адемкьой (Adem-Keuy) има 940 жители гърци и в селото работи гръцко училище.[8]
В Гърция редактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година Адам попада в Гърция. До 2011 година селото е част от дем Калиндия на ном Солун. В 1920 година община Адам се състои от селата Адам, Софулар, Гирен и Кари гьол.[4]
В старото каменно училище, построено в 1900 година на централния площад, днес има Музей на старогръцките, византийските и поствизантийските музикални инструменти.[5] Сградата е паметник на културата.[4] В махалите на Адам могат да се видят много красиви къщи, като Папатикудевата на общинския път, Заховата, построена в края на XIX век на ъглов парцел до централния площад, Андрианудевата от втората половина на XIX век в дъното на тесен парцел, без да се вижда от пътя, Гизелевата от първите години на XX век, близо до „Света Параскева“, основното училище в югоизточната част на селото, построено в 30-те години на XX век.[4]
Личности редактиране
- Родени в Адам
Евангелос Калудис (Ευάγγελος Καλλούδης), Нестор Димитриу (Νέστωρ Δημητρίου) и Константинос Хадзис (Κωνσταντίνος Χατζής), гръцки андартски дейци, епитропи на гръцкото училище[9]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XIII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών – Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XV. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ а б в г д е Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XIV. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б Αδάμ // Δήμος Λαγκαδά. Архивиран от оригинала на 2013-04-14. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 35. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)