Адепт (на латински: adeptus – достигнал) е посветен последовател на някое учение.

В различните култури и учения думата адепт има свой специфичен смисъл и съдържание, доколкото съществува различие в понятието „посветен“.

В индуизма, будизма, даоизма и други източни култури степента на посветеност визира разширение на съзнанието, при което посветеният достига информация от по-висши измерения, недостъпна за петте физически сетива, като съзнателната дейност на посветения обхваща нива извън конкретната физическа реалност. Според степента на осъзнаване се говори за седем степени на посветеност. В този смисъл адептът е напът да се освободи, или вече е освободен от цикъла на преражданията на Земята. Адептите вече са достигнали състояние да избират прераждане или съществувание на планета в по-висши светове, като могат да общуват с хората на ментални нива или в по-висшите сфери на астралния свят по време на сън или в състояние на самовглъбеност — молитва или медитация. Независимо от степента си на посветеност, всеки сам със своите действия определя посоката на собствено развитие. Според будисткото направление Хинаяна архатът като крайна цел на пътя е адепт освободил духа си посредством съвършеното познание, постигайки пълно угасване непосредствено след този живот. При Махаяна идеалът архат е заменен с бодхисатва, чийто стремеж е насочен към постигане на Буда-състояние без встъпване в пълна нирвана, докато не бъдат спасени всички същества. Неговите действия се определят от състраданието (каруна), породено от висшето прозрение и мъдрост (праджня). Докато при Хинаяна бодхисатва е историческия Буда Шакямуни в неговите предишни съществувания, описани в джатаките, в Махаяна представата за бодхисатва се свързва с бъдещи Буди отдавна съществуващи като бодхисатви - земни и трансцидентални. Земните бодхисатви са хора притежаващи състрадание и алтруизъм в стремежа си да достигнат Буда-състояние. Трансциденталните бодхисатви са осъществили парамитите и Буда-състояние, като са отложили встъпване в пълна нирвана. Те са притежатели на съвършена мъдрост и освободени от самсара. Явяват се в най-различни образи да водят съществата към освобождение. Най-важните трансцидентални бодхисатви са Авалокитешвара, Манджушри, Кшитигарбха, Махастхамапрапта, Самантабхадра.[1]

В християнските традиции тези степени на посветеност са описани символично в Новия завет: Рождество, Кръщение, Преображение, Разпъване на кръст, Възкресение, Възнесение и Завръщане при Отца.

В светския смисъл на понятието адепт се влага представата за човек с изключителни качества и познания в дадена област на човешката дейност или силно убеден изследовател и привърженик на дадено учение. Употребява се още в смисъл на последовател, привърженик, сподвижник, партизанин, ученик, възпитаник.

През Средните векове в Европа адепти са лица, посветени в тайните на алхимията. Смятани са за същества с по-висша култура от човешката, които живеят на места, недостъпни за обикновения човек. Според окултизма много от събитията на Земята са направлявани от тях. Розенкройцерите били адепти от най-високата йерархия на окултистите.

През XIX век терминът активно се използва в теософията, окултизма, езотериката и при розенкрейцерите, като премината инициация или определена степен на йерархия, ниво на посветеност на човека в тайно знание.

Терминът се използва и в качеството на негативна оценка според някои учени[2], имайки характер на социална стигматизация („адепт на секта“) при отделни групи религиозни малцинства.

Вътрешни препратки редактиране

  1. Енциклопедичен речник на източната мъдрост, „Гуторанов“ 1996 г.
  2. Кантеров И. Я. „Деструктивные, тоталитарные“ и далее везде (возникновение новых религиозных организаций)// Религия и право. Информационно-аналитический журнал. — М., 2002. — № 1. — С. 27-29

Външни препратки редактиране