Адолф Мушг

Адолф Мушг (на немски: Adolf Muschg) е швейцарски поет, белетрист и литературовед.

Адолф Мушг Adolf Muschg
швейцарски белетрист и литературовед
Адолф Мушг през 2008 г.
Роден	13 май 1934 г. Цоликон, Швейцария
Националност	Швейцария
Учил в	Кеймбриджки университет Цюрихски университет
Научна дейност
Област	литературознание
Учил при	Емил Щайгер
Работил в	Гьотингенски университет Университет „Корнел“ ETH Zurich
Литература
Жанрове	стихотворение, роман
Дебютни творби	През лятото на заека, 1965
Семейство
Съпруга	Хана Йоханзен
Подпис
Уебсайт	adolfmuschg.com Страница в IMDb
Адолф Мушг в Общомедия

Бодо Кирк, ръководител на литературния фестивал в Ерланген, поздравява Адолф Мушг, 2010 г.

Живот и творчество

Роден е на 13 май 1934 г. в Цоликон (кантон Цюрих). През 1953 – 1959 г. следва германистика, англицистика и психология в Цюрихския университет, като докторант прекарва 2 триместъра в Кеймбриджкия университет. През 1959 г. в Цюрихския университет защитава дисертация при Емил Щайгер върху творчеството на Ернст Барлах.

Отначало работи като гимназиален учител в Цюрих (1959 – 1962). След това е лектор в Международния християнски университет в Токио (1962 – 1964), асистент в Гьотингенския университет (1964 – 1967), доцент в Университета „Корнел“ в Итака (1969 – 1970) и за кратко в Женевския университет. От 1970 г. до 1999 г. е професор по немски език и литература във Федералното висше техническо училище (на немски: Eidgenössische Technische Hochschule Zürich) в Цюрих, а от 1997 г. е първи ръководител на Collegium Helveticum. Пенсионира се през 1999 г.

Изследователската работа на Адолф Мушг е свързана с творчеството на Готфрид Келер, Гьоте и Волфрам фон Ешенбах. Води семинари по художествено писане. Сътрудничи на конфедеративните комисии за ревизия на Швейцарската конституция (1974 – 1977) и за концепция на Швейцарската фондация за солидарност (1997).

През 1965 г. излиза първата му книга „През лятото на заека“. Публикува многобройни романи, разкази и драматични текстове. Създава си име на разказвач с тънко чувство за отсенките в психологическия живот, за несъзнаваните мотиви на поведението, за невидимите съдбовни връзки с околните и с „големия свят“.

През 1994 г. Адолф Мушг получава наградата на името на Георг Бюхнер за книгата си „Червеният рицар. История на Парсифал“. През периода 2003 – 2005 г. е президент на Академията на изкуствата в Берлин.

Романът „Закс“ (2010)

В реч от 2012 г. по повод германския национален празник (3 октомври, Ден на германското единство) Мушг споделя:

„

Мечтая за „общество на знанието“, готово да научи, че с всеки въпрос, получил отговор, експотенциално нараства броят на въпросите, които още нямат отговор; за една сократова Европа.

“

Библиография

Литературознание

• Gottfried Keller, Biographie, 1977
• Literatur als Therapie? Ein Exkurs über das Heilsame und das Unheilbare. Frankfurter Vorlesungen, 1981
• Zeichenverschiebung, Über japanische Lebens- und Denkart, 1991
• Wenn Auschwitz in der Schweiz liegt, 1997
• Was ist europäisch? Reden für einen gastlichen Erdteil, 2005

Художествени творби

• Im Sommer des Hasen, 1965
• Gegenzauber, 1967
• Fremdkörper, 1968
• Rumpelstilz. Ein kleinbürgerliches Trauerspiel, 1968
• Mitgespielt, 1969
• Papierwände, 1970
• Die Aufgeregten von Goethe. Ein politisches Drama, 1971
• Liebesgeschichten, 1972
• Albissers Grund, Kriminalroman, 1974 (Подбудите на Албисер)
• Entfernte Bekannte, 1976
• Kellers Abend. Ein Stück aus dem 19. Jahrhundert, 1976
• Noch ein Wunsch, 1979
• Baiyun oder die Freundschaftsgesellschaft, 1980
• Leib und Leben, 1982
• Das Licht und der Schlüssel. Erziehungsroman eines Vampirs, 1984
• Goethe als Emigrant, 1986
• Der Turmhahn und andere Liebesgeschichten, 1987
• Der Rote Ritter. Eine Geschichte von Parzival, 1993
• Herr, was fehlt Euch? Zusprüche und Nachreden aus dem Sprechzimmer des heiligen Grals, 1994
• Nur ausziehen wollte sie sich nicht, 1995
• Die Insel, die Kolumbus nicht gefunden hat. Sieben Gesichter Japans, 1995
• O mein Heimatland!, 1998
• Sutters Glück, 2001
  Щастието на Зутер, изд. Весела Люцканова, 2004
• Das gefangene Lächeln. Eine Erzählung, 2002
  • Пленената усмивка, изд. Весела Люцканова, 2005
• Gehen kann ich allein und andere Liebesgeschichten, 2003
  Мога да вървя сам и други любовни истории, изд. Весела Люцканова, 2005
• Der Schein trügt nicht. Über Goethe, 2004
• Eikan, du bist spät, 2005
• Wenn es ein Glück ist. Liebesgeschichten aus vier Jahrzehnten, 2008
• Kinderhochzeit, Roman, 2008
• Sax. Roman, 2010
• Löwenstern. Roman, 2012
• Im Erlebensfall. Versuche und Reden 2002 – 2013, 2014
• Die japanische Tasche. Roman, 2015

Награди и отличия

• 1966: Награда на Швейцарска Фондация „Шилер“ за отделна творба
• 1967: Награда Георг Макензен
• 1967: Hamburger Leserpreis
• 1968: Награда Конрад Фердинанд Майер
• 1974: Награда Херман Хесе
• 1984: Zürcher Literaturpreis
• 1988: Награда на Швейцарска Фондация „Шилер“ за цялостно творчество
• 1990: Carl-Zuckmayer-Medaille
• 1993: Награда Рикарда Хух
• 1994: Награда Георг Бюхнер
• 1995: Premio Antico Fattore (Флоренция)
• 1995: Награда на фестивала във Виленица
• 2001: „Награда Гримелсхаузен“
• 2004: Федерален орден за заслуги
• 2006: Wilhelm-von-Schadow-Medaille
• 2015: Швейцарски литературни награди „Grand Prix Literatur“

Външни препратки

• ((de)) Личен сайт на Адолф Мушг
• ((de)) Адолф Мушг в Die LYRIKwelt
• ((de)) Adolf Muschg Personensuche
• Адолф Мушг, „Ядрото на Европа“, в-к „Народна култура“, 1 август 2003