Аеджис (на английски: Aegis combat system; от на английски: aegis – егида, митичния щит или защитните доспехи на Зевс и Атина) е американска корабна многофункционална бойна информационно-управляваща система, представляваща интегрирана мрежа от корабни средства за мониторинг на обстановката, средства за поражение, такива като зенитните управляеми ракети SM-2 (от на английски: standard missile 2) и по-съвременните SM-3 (от на английски: standard missile 3), и средства за управление, формираща се на базата на широко внедряване на автоматизирани системи за управление на боя (АСБУ)[1]. Системата позволява да се приема и обработва информация от датчиците на други кораби и летателни апарати в съединенията и да дава целеуказания на техните пускови установки[2]. Наименованието „Аеджис“ също носи и ЗРК, използван в състава на тази БИУС[3].

Фрегатата от типа „Алваро де Басан“ на ВМС на Испания „Алмиранте Хуан де Бурбон“ (F-102) носеща комплекс „Аеджис“
Универсална установка за вертикален пуск (УВП) Мк41 на борда на ракетния крайцер от типа „Тикондерога“ USS San Jacinto (CG-56) на ВМС на САЩ
Панел за управление на системата на борда на ракетния крайцер от типа „Тикондерога“ USS Normandy (CG-60) на ВМС на САЩ (1997 г.)
Информационен център на системата на борда на ракетния крайцер от типа „Тикондерога“ USS Vincennes (CG-49) на ВМС на САЩ

Понастоящем БИУС „Аеджис“ се използва от ВМС на САЩ, ВМС на Испания, Норвегия, Южна Корея, Австралия и Морските сили за самоотбрана на Япония (общо с нея са оборудвани над 100 кораба). Освен това, носещите тази система кораби на ВМС на САЩ ще бъдат използвани като корабен компонент на ЕвроПРО.

История редактиране

Работите по създаване на перспективната система за бойно управление „Аеджис“, предназначена за унищожаване на самолети и ракетно оръжие от клас „въздух-кораб“ и „кораб-кораб“, започват през декември 1969 г. Опитният образец на системата е поставен на кораба USS Norton Sound (AVM-1) през 1973 г.

Първият кораб, снабден със системата „Аеджис“, ракетният крайцер от типа „Тикондерога“ USS Ticonderoga (CG-47), е зачислен в списъците на флота на 23 януари 1983 г. Установките за вертикален пуск (УВП) Мк 41 първи получава ракетния крайцер USS Bunker Hill (CG-52) („Банкер Хил“).

В последващите години система нееднократно е подлагана на дълбока модернизация с цел повишаване на ефективността на нейните информационно-разузнавателни и ударно-бойни съставляващи. Реализацията на дългосрочната програма за поставяне и модернизация на тази система е възложена едновременно на ВМС и Агентството по ПРО на САЩ, което е главния орган, отговорен за разработката, създаването и разгръщането на системата за ПРО на САЩ в глобален мащаб[4].

По данни на сайта на ВМФ на САЩ, към ноември 2013 г. САЩ имат 74 кораба, снабдени със системата „Аеджис“, от които 22 крайцера и 52 разрушителя.[5] Дългосрочната корабостроителна програма на ВМС, която ще бъде реализирана в периода 2011 – 2041 финансова година, предвижда модернизация с указаната система до 84 такива кораба[4].

Конструкция редактиране

Основен елемент на системата е РЛС за кръгов обзор AN/SPY-1 модификации A, В или D с четири пасивни фазирани антенни решетки[6] с обща средна излъчвана мощност 32 – 58 кВт и импулсна мощност 4 – 6 МВт[7]. Тя е способна да осъществява автоматично търсене, засичане, съпровождане на 250 – 300 цели и насочване по най-опасните от тях на до 18 ЗУР. Решението за поразяване на заплашващите кораба цели може да се взема автоматично.

Пуска на ракетите може да се осъществява от пускови установки с наклонен старт от типа Mk 26 (снети от въоръжение) и универсалните установки за вертикален пуск Мк 41, разположени под основната палуба на крайцерите и разрушителите, използвани като носители на системата.

Компютърните системи за управление и поддръжка при приемането на решения са ядрото на „Аеджис“. Те позволяват едновременно да се решават задачи на противовъздушната, противолодъчната (за борба с подводници) отбрани и да се нанасят удари по корабите на противника.

Разработчици редактиране

Първоначалната разработка на системата AEGIS (Airborne Early Warning Ground Environment Integration Segment) започва от подразделението на компанията RCA, специализирано в ракетни системи и наземни радари (Missile and Surface Radar Division), което по-късно е закупено от компанията General Electric. Там разработката на системата продължава отделението Government Electronic Systems. През 1992 г. то и няколко други аерокосмически подразделения на компанията GE са продадени на компанията Martin Marietta, влязла през 1995 г. в корпорацията Lockheed Martin.

Американските кораби, снабдени с „Аеджис“, отначало използват ракетите Standard-2, понастоящем на някои от тях с ракети Standard-3.

Ако ракетите-прехващачи SM-2 Block IV се използват за поражение на балистични ракети в атмосферата на финалния етап от техния полет и тяхната бойна част е с осколъчен боезаряд с обикновено взривно вещество, то ракетата-прехващач SM-3 унищожава балистичните ракети, намиращи се в средната част от траекторията и летящи отвъд пределите на атмосферата, с помощта на кинетична бойна глава, т.е. чрез ударно-контактно взаимодействие[4].

Изпитания редактиране

Изпитания по програмата „Аеджис“ започват през 2002 г. По състояние към 2014 г., са осъществени 29 успешни прихващания на цели[8].

  • На 6 ноември 2007 г.: за първи път е изпълнено успешно прихващане на групова балистична цел. Двете цели са унищожени в резултат на пряко попадение на ракети SM-3 зад пределите на земната атмосфера, на височина около 180 км. Огъня се води от ракетния крайцер от типа „Тикондерога“ USS Lake Erie (CG-70) под управлението на „Аеджис“ версия 3.6.
  • На 21 февруари 2008 г. ракета SM-3, пусната от ракетния крайцер USS Lake Erie (CG-70) в Тихия океан, поразява авариралия разузнавателен спътник USA-193 на височина 247 км.
  • На 24 юни 2008 г.: успешни изпитания на ЗУР SM-6[9].
  • 6 ноември 2014 г.: едновременно прихващане на две крилати и една балистична ракети над Тихия океан. Стрелбата се води от ракетния разрушител от типа „Арли Бърк“ USS John Paul Jones (DDG-53) в района на Хавайските острови[8].

Бойно използване редактиране

  • На 3 юли 1988 г. самолет Airbus A300B2-203 на авиокомпанията Iran Air, извършва редовен пътнически полет IR655 по маршрут Бандар АбасДубай над Персийския залив, е атакуван и свален с ракета „SM-2MR“ „земя-въздух“, изстреляна от ракетния крайцер „USS Vincennes (CG-49)“ на ВМС на САЩ. В резултат, самолетът се взривява във въздуха и отломките му падат в морето. Загиват всички намиращи се на борда на самолета 290 души – 16 члена на екипажа и 274 пътника (в т.ч. 65 деца). Американското правителство разглежда случката като военен инцидент и счита, че екипажа на крайцера е действал в съответствие с текущите обстоятелства. По-късно командира на крайцера е награден с „Орден на почета“ за успешната служба в периода от 1987 до 1989 г.

Модификации на системата редактиране

Понастоящем се използва програмно осигуряване версия МБИУС Aegis 3.6.1 и усъвършенстваната версия 4.0.1.

В близките години ВМС и Агентството по ПРО на САЩ планират да поставят новите версии 5.0, 5.1 и 5.2, които ще имат и нови процесори за използване на ракетите-прихващачи SM-3. Агентството по ПРО на САЩ също осъществява модернизация и на самите противоракетни системи – разширяване на възможностите по следене на сложни балистични ракетни цели, усилване на функциите за активно иницииране на неизправност в програмното осигуряване на средствата за преодоляване на ПРО, поставени на МБР и БРПЛ на вероятния противник, разработка на противоракетни системи с морско базиране с голяма далечина на действие и ефективност[4].

  • Aegis BMD 3.6.1 – 2008 г. – способна да сваля ракети с далечина на полета до 3500 км, ракета SM-3 Block IA;
  • Aegis BMD 4.0.1 – 2014 г. – предполага се способност да сваля ракети с далечина на полета до 5500 км, ракета SM-3 Block IA/IB;
  • Aegis BMD 5.0.1 – 2016 г. – предполага се способност да сваля ракети с далечина на полета до 5500 км, ракети SM-3 Block IA/IB и SM-6;
  • Aegis BMD 5.1.1 – 2020 г. – предполага се способност да сваля ракети с далечина на полета до 5500 км, ограничена стрелба по МБР, ракети SM-3 Block IA/IB/IIA и SM-6;
  • Aegis BMD 5.1.1 (4-та фаза) – 2022 г. – предполага се способност да сваля ракети с далечина на полета до 5500 км, ограничена стрелба по МБР, ракети SM-3 Block IA/IA/IB/IIB, SM-6.

Тактико-технически характеристики редактиране

  • Далечината на откриване на високо летящи въздушно-космически цели (ВЦ) при търсене в горната част на атмосферата е ограничен на 320 км.
  • РЛС SPY-1 работи в дециметров диапазон, който много добре се отразява от водата, което създава многобройни смущения от собствените сигнали. Поради това Aegis има проблеми с откриването на ниско летящи цели (ПКР).

Кораби носители редактиране

В перспектива радара се предполага да бъде поставен на разрушителите от типа „Хобарт“ (Австралия).

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Смирнов 1975.
  2. John Gourley. Arleigh Burke-class guided missile destroyers. ISBN 978-0-89747-544-0.
  3. Поярков, Юрин 1989, с. 54.
  4. а б в г д Козин 2012.
  5. www.navy.mil,
  6. Dranidis, Dimitris V. Shipboard phased-array radars. Waypoint. (на английски)
  7. Ballistic Missile Defense: The Aegis SPY-1 Radar // mostlymissiledefense.com, 3 август 2012. Посетен на 9 ноември 2014. (на английски)
  8. а б США успешно испытали систему ПРО, сбив сразу три ракеты // Русская служба Би-би-си, 2014-11-07. Посетен на 2014-11-09.
  9. Ракета SM-6: успешные испытания // Zoom. CNews, 2008-06-25. Посетен на 2014-11-09.

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Иджис (БИУС)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​