„Акапулко, тяло и душа“ (на испански: Acapulco, cuerpo y alma) е мексиканска теленовела от 1995 г., режисирана от Хуан Карлос Муньос, Мартин Бараса и Аурора Молина, и продуцирана от Хосе Алберто Кастро за Телевиса. Адаптация е на теленовелата Ти или никоя от 1985 г., създадена от Мария Саратини.

Акапулко, тяло и душа
Acapulco, cuerpo y alma
ЖанрТеленовела
Създател(и)Мария Саратини
СценарийЕрик Вон
Валерия Филипс
Литературна редакция
Хеорхина Тиноко
РежисураХуан Карлос Муньос
Мартин Бараса
Аурора Молина
КамераФернандо Чакон
АктьориПатрисия Мантерола
Саул Лисасо
Гилермо Гарсия Канту
Шантал Андере
Фернандо Балзарети
Хуан Солер
Начална мелодияCuerpo y alma (в изпълнение на Патрисия Мантерола)
Крайна мелодияBúscale el modo (в изпълнение на Патрисия Мантерола, Марсело Сесан, Шантал Андере)
Страна Мексико
ЕзикИспански
Епизоди160
Продукция
Изпълнителен продуцентХосе Алберто Кастро
Продуцент(и)Телевиса
Времетраене20-24 минути
Разпространение
ТВ каналCanal de las Estrellas
Излъчване4 септември 1995 -
12 април 1996
Хронология
Свързани продукцииТи или никоя (1985)
Капризи на съдбата (2009)
Страница в IMDb

В главните роли са Патрисия Мантерола и Саул Лисасо, а в отрицателните – Гилермо Гарсия Канту, Шантал Андере и Лола Мерино. Специални участия вземат първата актриса Елса Агире и Карла Алварес.

Сюжет редактиране

Давид Монталво е успешен бизнесмен, спечелил уважението на обществото. Галантността му позволява да има всяка жена, която пожелае. Макар че е успешен, той е завистлив, въпреки че е в добри отношения със своята мащеха Елена и сестра ѝ Синтия, но не понася Марсело, син на Елена от първия ѝ брак.

Марсело изпитва голяма омраза и ненавист към Давид, като измисля план, с който да отнеме цялото богатство на доведения си брат. В Сиуатанехо, Марсело се запознава с Лорена, продавачка на риба, която мигновено се влюбва в него. Марсело се представя за Давид Монталво. Няколко месеца по-късно, Лорена и Марсело се женят, а след това Марсело предизвиква инцидент в самолета, в който пътува Давид.

Марсело признава цялата истина на Лорена, принуждавайки я да му стане съучастница, защото това, което Марсело иска е Лорена да се представи за вдовица на Давид, и да наследи цялото му богатство. Давид успява да оцелее, но има частична амнезия. Малко по малко, той се влюбва в съпругата си, Лорена.

Актьори редактиране

Част от актьорския състав:

  • Патрисия Мантерола – Лорена Гарсия Хименес
  • Саул Лисасо – Давид Монталво Перес
  • Гилермо Гарсия КантуМарсело Де Марис Перес
  • Шантал АндереАйде Сан Роман Монтенегро
  • Карла Алварес – Хулия Гарсия Хименес
  • Елса Агире – Доня Ана Елена Перес вдовица де Монталво
  • Сесилия ГабриелаСинтия Монталво Перес
  • Патрисия Навидад – Клара Флорес
  • Фернандо Балсарети – Аурелио Гарсия Мартинес
  • Мануел „Флако“ Ибаниес – Теодоро
  • Росанхела Балбо – Клаудия Монтенегро де Сант Роман
  • Летисия Пердигон – Рита Гомес
  • Адриана Лават – Лиляна Сан Роман Монтенегро
  • Хулио Вега – Феликс
  • Марсело Сесан – Енрике
  • Хуан СолерУмберто Баутиста
  • Марио СимароАли
  • Арасели АрамбулаПаулина Фореро

Премиера редактиране

Премиерата на Акапулко, тяло и душа е на 4 септември 1995 г. по Canal de las Estrellas. Последният 160. епизод е излъчен на 12 април 1996 г.

Награди и номинации редактиране

Награди TVyNovelas (1996)

Категория Номиниран(а) Резултат
Най-добър актьор в отрицателна роля Гилермо Гарсия Канту Номиниран
Най-добро женско откритие Патрисия Мантерола Номинирана

Адаптации редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Acapulco, cuerpo y alma в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​