Аксаково

град в България

Акса̀ково е град в североизточна България, административен център на община Аксаково, област Варна. Населението му е 7978 жители по настоящ адрес (31.12.2022).[2]

Аксаково
Общи данни
Население7842 души[1] (15 март 2024 г.)
414 души/km²
Землище18,958 km²
Надм. височина99 m
Пощ. код9154
Тел. код052
МПС кодВ
ЕКАТТЕ00182
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ; 1999)
Аксаково в Общомедия

В града живеят 7911 души по настоящ адрес и 8151 души по постоянен адрес, според данни на ГРАО към 15 септември 2023 г.[3]

География редактиране

Намира се на 80 – 140 метра над морското равнище, застроен е върху полегата равнина в южното подножие на Франгенското плато, наклонена към Варненското езеро, на 10 километра северозападно от центъра на Варна.

Климатът на Аксаково спада към умерено-континенталната климатична област Северно Черноморие.

История редактиране

Старото име на селището е Аджемлер, което според Васил Миков се превежда като „Персийци“.[4]

Организираното обучение на ученици в селото започва през 1886 г., а първата училищна сграда е построена през 1892 г. При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Аджемлер са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] През 1924 г. край селото преминава главният водопровод на Варна.[6] На 14 август 1934 година селото е преименувано на Акасаково, по името на руския общественик Иван Аксаков, играл активна роля в започването на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.

През 1973 година е построена нова сграда на училището, което от 1981 г. е средно общообразователно.

Аксаково има статут на село до 27 май 2004 г., когато с решение № 451 на правителството на Симеон Сакскобургготски то става град. Селището покрива необходимите условия за да стане град – има над 3500 жители и има изградена социална и техническа инфраструктура.

През 2013 г. е обявен за „Най-добър млад град на България“' в класацията на „Дарик радио“ и вестник „24 часа“.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8]

Година на
преброяване
Численост
19341217
19461153
19561119
19651940
19755055
19856131
19927039
20017269
20117801
20217150

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост Дял (в %)
Общо 7801 100.00
Българи 6754 86.57
Турци 89 1.14
Цигани 37 0.47
Други 48 0.61
Не се самоопределят 41 0.52
Неотговорили 832 10.66

В града има общност на Евангелската методистка епископална църква.[10]

Управление редактиране

Икономика редактиране

Инфраструктура редактиране

Аксаково има стратегическо географско разположение: на 1,5 км. от Летище Варна (което е на територията на община Аксаково), на 12 км. от пристанище Варна и на 12 км. от „Варна-Запад“. През територията на община Аксаково преминава магистрала „Хемус“.

На територията на Аксаково има:

  • две детски градини: „Детство мое“ и „Дружба“
  • едно средно училище: СУ „Свети Климент Охридски“[11]
  • Център за подкрепа на личностно развитие (ЦПЛР): ЦПЛР – Аксаково
  • читалище „Просвета“

Култура редактиране

Футболният отбор на града се казва ФК Аксаково. През 2018 г. е реализирано сътрудничество с хърватския футболен гранд „Динамо Загреб“ в сферата на детско-юношеския футбол.

Известни личности редактиране

Родени в Аксаково

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ГРАО, 31.12.2022.
  3. www.grao.bg
  4. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 104
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
  6. Дневни новини – Независим информационен ежедневник Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.7 24 юли 1924. стр. 2.
  7. „Справка за населението на град Аксаково, община Варна, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-20. Посетен на 14 декември 2016.
  8. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
  9. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
  10. methodist.bg // Архивиран от оригинала на 2019-04-07. Посетен на 2019-04-07.
  11. „Свети Климент Охридски“
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.

Външни препратки редактиране