Александър Антонов
Александър Антонов с псевдоними А. Горов и Севастиянов[1] е български учител, социалист, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Александър Антонов | |
| български учител и революционер | |
 | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
Биография редактиране
Александър Антонов е роден в 1881 година в Пирдоп, тогава в Османската империя. Завършва българската гимназия в Битоля. Работи за кратко като учител в Кочани. Включва се в социалистическото движение „Класово съзнание“.[2] Подпомага Пейо Яворов при издаването на вестник „Дело“ (1901 – 1902).[3]
По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е четник в четата на своя съгражданин войводата Никола Пушкаров.[2]
След разгрома на въстанието пише поредица от статии във вестник „Пролетарий“, списание „Ново време“, списание „Македоно-одрински преглед“ и в „Червен народен календар“.[4]
Тежко болен от туберкулоза,[5] в 1907 година се самоубива в София.[6][7]
Писателят Георги Томалевски, в чиято бащина къща на улица „Веслец“ живее Антонов, пише за него:
| „ | Той ходи заметнат с широка шаячна пелерина и всякога чете или пише нещо. Никой не може да надникне в тайната, която заобекаля неговия живот. Лицето на този човек, когото наричат Александър Антонов, е срамежливо, приветливо лице, той е по-скромен и по-свит дори от едно неопитно момиче. Очите му са сини, умислени, а косата, винаги сресана на път, е в порядък. Антонов говори много малко и рядко се усмихва. Аз чувам как той кашля в самотата си и се разхожда с равномерни стъпки из стаята си. Тоя Александър Антонов е приятел на големия ми брат. Те често седят сами и разглеждат някакви книжа. Говорят си нещо, но мен ми прави впечатление, че те всичко крият от баща ми.
Ведвъж аз влизам в неговата стая, а Антонов, заметнат с пелерината, приседнал на единия ъгъл на масата, мълчи и гледа навън. Стори ми се необикновена, тъста и наситена с печал както тишината, така и мрачината в тази стая. Гаснеше зимният ден... Наскоро след тоя ден, след тоя тъжен размисъл, намериха Антонов прострелян в големия парк, който се нарича Борисова градина.[8] |
“ |
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 85.
- ↑ а б Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 5, 29.
- ↑ „Свобода или смърть. Революционенъ листъ“ // Година V, брой 114, декемврий 1930, с. 2. Посетен на 11 октомври 2015.
- ↑ Одрински глас, брой 14, 12 април 1908, стр. 2-3.
- ↑ Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 51.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 22.
- ↑ Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 48.