Александър Иванченков
Александър Сергеевич Иванченков е летец-космонавт на СССР. Два пъти Герой на Съветския съюз.
| Александър Иванченков | |
.jpg) | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден | 28 септември 1940 г. Ивантеевка, Московска област, Русия |
| Националност | руснак |
| Друга професия | инженер |
| Предишна професия | бординженер |
| Престой в космоса | 147 денонощия, 12 часа 37 минути |
| Селекция | Група НПОЕ-3 (1973) |
| Мисии | Союз 29-Салют-6, Союз Т-6-Салют-7 |
| Емблема на мисията |  |
| Пенсиониране | 3 ноември 1993 |
| Александър Иванченков в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 28 септември 1940 г. в гр. Ивантеевка, Московска област. Баща му — Сергей Петрович Иванченков [1] — загива на фронта на 10 август 1942 г. край Ржев [2], майка му починала през 1947 г. Израснал в семейството на своята леля Клавдия Петровна Плужникова.
През 1958 г. завършва със златен медал Ивантеевската гимназия № 5. Започва да следва в Московския авиационен институт „С. Орджоникидзе“.
През 1964 г. след завършване на института, е приет в конструкторското бюро на Сергей Корольов, където взема участие в разработката на нови космически апарати.
През 1973 г. е зачислен в отряда на съветските космонавти, където преминава пълния курс по общокосмическа подготовка и подготовка за полети с космическите кораби тип „Союз“.
През май 1973 г. 32-годишния Иванченков е включен в състава на един от екипажите, обучени по съветско-американската програма Аполо-Союз. През декември 1974 г. преминава в състава на резервния екипаж за полета на космическия кораб „Союз 16“. По време на съвместния полет „Аполо“ — „Союз“ през юли 1975 г. влиза в състава на един от резервните екипажи заедно с Юрий Романенко. По-нататък се готви за полети на борда на орбиталните станции тип „Салют“. През октомври и декември 1977 г. и през януари 1978 г. влиза в състава на дублиращия екипаж за полета на космическите кораби „Союз 25“, „Союз 26“ и „Союз 27“.
Първи полет в космоса (1978) редактиране
На 15 юни 1978 г. заедно с Владимир Ковальонок стартира в космоса като бординженер на космическия кораб „Союз 29“. В продължение на почти 140 денонощия работи на борда на орбиталната станция „Салют-6“. Това е най-продължителния космически полет за момента. По време на този полет стават скачвания с космическите кораби „Союз-29“, „Союз 30“, „Союз 31“, автоматическите товарни кораби „Прогрес-2“, „Прогрес-3“, „Прогрес-4“, прекачване на кораба „Союз-31“ на орбиталния научноизследователски комплекс „Салют-6 — Союз“. В съответствие с програмата „Интеркосмос“ на борда на този комплекс били приети два международни екипажа: съветско-полски екипаж в състав летеца-космонавт на СССР Пьотър Климук и първия полски космонавт Мирослав Хермашевски и съветско-немски екипаж в състав Валери Биковски и първия и единствен космонавт на ГДР Зигмунд Йен.
По време на полета Александър Иванченков прави голям комплекс от научни изследвания и експерименти. На 29 юли 1978 г., заедно с Владимир Ковальонок работили в открития космос. Продължителността на престоя извън кораба е 2 часа 5 минути.
Връща се на Земята на 3 ноември 1978 г. на борда на космическия кораб „Союз-31“. Продължителността на престоя в космосе била 139 денонощия 14 часа 47 минути 32 секунди.[3]
На 2 ноември 1978 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР А. Иванченков „за мъжество и героизъм, успешно осъществен продължителен космически полет“ са присвоени званията Герой на Съветския съюз и Летец-космонавт на СССР с връчване на ордени Ленин, а също така и медал „Златна звезда“.
Втори полет в космоса (1982) редактиране
Своя втори космически полет Александър Иванченков извършва от 24 юни до 2 юли 1982 г. заедно с Владимир Джанибеков и първия френски космонавт Жан-Лу Кретиен като бординженер на космическия кораб „Союз Т-6“.
Работил на борда на орбиталната станция „Салют-7“ заедно с основния екипаж — Анатолий Березовой и Валентин Лебедев. Продължителността на престоя в космоса била 7 денонощия 21 часа 50 минути 52 секунди. За 2 полета в космоса налетял 147 денонощия 12 часа 38 минути 24 секунди.
На 2 юли 1982 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР с указ постановил: „за успешното осъществяване на космическия полет на орбиталния научноизследователски комплекс „Салют-7“ — „Союз“ и проявено при това мъжество и героизъм награждава Героя на Съветския съюз, летеца-космонавт на СССР А. Иванченков с орден „Ленин“ и втори медал „Златна звезда“. В памет на подвига на Героя на Съветския съюз А. Иванченков построили бронзов бюст в родния град на героя“. През 1984 г. в Ивантеевка става откриването на бюста. Александър Иванченков е почетен гражданин на гр. Ивантеевка.
След излизане от отряда на космонавтите продължава работа в конструкторското бюро НПО „Енергия“. Председател е на тенис-клуба на космонавтите.
Награди редактиране
- Двеа медала „Златна звезда“ за Герой на Съветския съюз и два ордена „Ленин“ (Укази на Президиума на Върховния съвет на СССР от 2 ноември 1978 и от 2 юли 1982)
- Звание Герой на ГДР с връчване на златна звезда и Орден „Карл Маркс“ (1978)
- Орден „Грюнвалдски кръст“ – III степен (Полша, 1978)
- Командор на Орден на Почетния легион (Франция, 1982).
- Златен медал „К. Циолковски“ на АН на СССР.
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Космонавти от ржевската земя, архив на оригинала от 20 април 2008, https://web.archive.org/web/20080420141431/http://www.etver.ru/reviewsmi/view.php?smi_rubrika=1, посетен на 29 януари 2011
- ↑ „Отец, и снова я в Полунине…“ — „Российская газета“ — Федеральный выпуск № 4358 от 5 мая 2007 г.
- ↑ Федерация Космонавтика
Външни препратки редактиране
- Космодрума Байконур преди 30 години. Среща със завърналите се от космоса космонавти В. Ковальонок и А. Иванченков (фото)
- Интервю с А. Иванченков Архив на оригинала от 2007-11-11 в Wayback Machine. „Техника-молодежи“ 1981 № 10, с.22-23
- СССР-Франция: Съвместен космически полет Архив на оригинала от 2007-12-19 в Wayback Machine. „Наука в СССР“ 1983 № 3
- И. В. Давидов „Триумф и трагедия в съветската космонавтика. Очите на изпитателя“ Думи за другия[неработеща препратка]
- „Космонавтите излизат на корта“[неработеща препратка] ИА „Спортком“ 16 април 2006
- В. Городзейский. "На ски-кръстопътя Русия – Франция Архив на оригинала от 2008-04-24 в Wayback Machine. – А. Иванченков на слалом в Шамони (Франция) през януари 2007 г.
- „Александър Иванченков: Рождения си ден посрещам на корта“[неработеща препратка] „Торговая газета“ 17 октомври 2007 г. № 81-82 (11.855)