Александър Радолов
Александър Христов Радолов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той оглавява няколко министерства в правителството на Александър Стамболийски (1920 – 1923). След Деветосептемврийския преврат от 1944 е осъден на смърт и екзекутиран.
| Александър Радолов | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1 февруари 1945 г.
София, България |
| Учил в | Женевски университет |
| Политика | |
| Партия | Български земеделски народен съюз |
| Народен представител в: XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXV ОНС | |
Биография редактиране
Александър Радолов е роден на 27 юни (15 юни стар стил) 1883 в Славянци, Карнобатско. През 1905 завършва гимназия в Сливен, учи известно време филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а през 1908 завършва право в Женева. След завръщането си в България става член на БЗНС и през следващите години е сред неговите ръководители, като от 1911 до 1934 е член на Управителния съвет, а от 1913 до 1944 с кратки прекъсвания е народен представител. През 1917 е директор на Народен магазин, а през 1918 пише Устав за всестранната земеделска кооперация.[1]
В правителството на Стамболийски Александър Радолов е министър на правосъдието (1920 – 1921), министър на вътрешните работи и народното здраве (1921 – 1922) и министър на търговията, промишлеността и труда (1922 – 1923).[2] Избран е за държавен обвинител срещу министрите, обвинени от Народното събрание за националните катастрофи.[3] След Деветоюнския преврат през 1923 е арестуван и съден, но е оправдан на 9 април 1924. След освобождаването си се включва в БЗНС Врабча 1, а през 1932 – в БЗНС Георги Марков.[1]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 Александър Радолов е осъден на смърт от т.нар. Народен съд, заедно с останалите депутати в XXV обикновено народно събрание.[4] Той е екзекутиран на 1 февруари 1945.[1]
Източници и бележки редактиране
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 13, 13 март 1923 г., стр. 1
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 12, 12 март 1923 г., стр. 1
- ↑ Присъдата е отменена с Решение №243 от 12 април 1996 на Върховния съд.
| Райко Даскалов | → | министър на търговията, промишлеността и труда (5 януари 1922 – 14 март 1923) |
→ | Александър Стамболийски |