Александър Ранкович
Александър Миливоя Ранкович, известен като Лека Марко (на сръбски: Александар Миливоjа Ранковић), е югославски комунистически партизанин, генерал и политик. Създател и ръководител на ОЗН-а и УДБ-а и един от най-влиятелните хора в Комунистическа Югославия.
| Александър Ранкович Александар Ранковић | |
.jpg) | |
| Роден |
28 ноември 1909 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Белград, Сърбия |
| Политика | |
| Партия | Югославска комунистическа партия |
| Семейство | |
| Деца | 2 |
| Александър Ранкович в Общомедия | |
Биография редактиране
Александър Ранкович е роден през 1903 или 1908 година в Обреновац, Сърбия. От 1926 година се включва в югославското комунистическо движение. През 1938 година става член на Политбюро на ЦК на ЮКП и един от най-близките сътрудници на Йосип Броз Тито. През юли 1941 година е заловен от Гестапо в Белград, докато организира комунистическата съпротива, но скоро след това е освободен при партизанска акция. По-късно става член Представителството на АВНОЮ.[1]
От 1944 година е ръководител на новосъздаденото военното разузнаване Отделение за защита на народа (ОЗН), а след това и на тайната полиция Управление за държавна безопасност (УДБ). След създаването на федерална Югославия заема редица висши постове в държавата и в Югославската комунистическа партия, получава и редица държавни отличия. Провежда политики на държавен тероризъм срещу албанците в Косово, унгарците във Войводина и бошняците в Санджака, заради което е третиран с уважение от голяма част от Великосръбските Шовинисти и се счита, че е идеологически вдъхновител на Слободан Милошевич. Но след като през 1964 година Върховния съд на Западна Германия в Карлсруе потвърждава присъдата срещу Ранкович, че е отговорен за избиването на над 100 хиляди немски военнопленници, които са били погребвани живи до шията, след което са бил обезглавявани с лопати, за Геноцида върху повече от 250 хиляди германци в Югославия и за убийствата на много немски военнослужещи, лекували се през края на войната в лазарети, заради което, с цел избягването на международната изолация на страната, Тито е принуден на Брионския пленум пред 1966 година да го свали от заемания от него ръководен пост,[2] официално отстранявайки го за сталинистки възгледи.[3] Живее в Дубровник, където умира на 18 август 1983 година, но е погребан в Белград,[4] като на погребението му присъстват над 100 хиляди сърби, част от които се катерят по дърветата и надгробните плочи поради липсата на достатъчно място.
Негова восъчна фигура е поставена в Музей на македонската борба в Скопие.[5]
Бележки редактиране
- ↑ Vojna enciklopedija, Beograd, 1965, str.26 [1]
- ↑ (Фото) Зошто Александар Ранковиќ е отстранет од врвот на југословенските служби за безбедност?
- ↑ Ранкович, Александър, секр. на ЦК на СЮК, lib.sudigital.org
- ↑ Aleksandar Rankovic – Political Profile of A Yugoslav „Stalinist“ // Архивиран от оригинала на 2011-07-27. Посетен на 2011-09-20.
- ↑ Илиевска, Весна. РЕПОРТАЖА ОД МУЗЕЈОТ НА МАКЕДОНСКАТА БОРБА ЗА ДРЖАВНОСТ И САМОСТОЈНОСТ, в. Дневник, 17 септември 2011 г.[неработеща препратка]