Уикипедия

Александър Секулов

български писател и поет

Александър Илиев Секулов е български писател, поет и журналист. Създател и собственик на два от най-известните музикални клубове в Пловдив – „Конюшните на царя“ и „Петното на Роршах“.

Александър Секулов
български писател и поет
Роден
6 януари 1964 г. (60 г.)
Националност България
Учил вПловдивски университет
Работилжурналист, предприемач, писател, драматург
Литература
Жанровестихотворение, роман, драма
Награди„Цветан Зангов“ (1985, 1986, 1987)
„Академика“ (1988)
„Иван Николов“ (1998, 2004)
„Пловдив“ за журналистика (1995)
„Пловдив“ за литература (2004, 2016, 2019)
„Христо Фотев“ (2018)
Семейство
БащаИлия Секулов
Александър Секулов в Общомедия

Биография редактиране

Александър Секулов е роден на 6 януари 1964 година в Пловдив в семейството на гъркиня и актьора Илия Секулов. Завършва Средно специално художествено училище за сценични кадри в родния си град (със специалност помощник-режисьор) и българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.[1]

Работил е като журналист и редактор във вестниците „Марица“ и „Новинар“ (1991–1997). Автор на ежедневната рубрика „Под игото“ на вестник „Марица“ от 1993 година, за която е носител на наградата „Пловдив“ за журналистика (1995). Водещ на предаване в радио ТНН в периода 1993-1995 година. Изпълнителен директор на Европейски месец на културата – Пловдив (1999).[1]

Автор и издател на списанията „Фрагменти“ (1990) и „Петното“ (2004).[1]

Създател и собственик на два от най-известните музикални клубове в Пловдив – „Конюшните на царя“ и „Петното на Роршах“, осъществяващи дългосрочни програми в областта на джаза, литературата, класическата музика, киното, рокмузиката, образователните програми в сътрудничество с Британския съвет, издателска къща Сиела, БНТ, Чешкия културен институт, Полския културен институт и други частни продуцентски организации.

Създател на Празници на изкуствата „Лятно време“ в Старинен Пловдив (1997) и на организацията „Plovdiv Music Stage“. Участва в създаването на отворената гражданска кампания „Обичам Пловдив“ в края на 2005 година.[1]

Съвместно с художника Атанас Хранов издава колекциите „Наско Х. Истории с ром, джинджифил, стафиди и мед“ (2005) и „Малката светица и мъжете от черен пипер“ (2007). Двамата са автори на пътуващата изложба на културния институт към Министерство на външните работи „Плаващият град и мъжете от черен пипер“, чиято премиера се случва на Празници на изкуствата „Аполония” през 2008 година.[1] През 2012 г. следва и колекцията „Напълно Необходими Неща“[2] Двамата участват в кампанията на уиски „Бушмилс“ „Bushmills Brothers – Открай време“.[3][4]

Автор е на пиесата „Светли хотелски стаи“ (2005), издадена частично от списание „Страница“ (2003).

Превеждан е на английски, немски, френски и унгарски език.

Награди редактиране

  • Носител на националните литературни отличия „Академика“ (1988) и „Цветан Зангов“ (1985, 1986, 1987).
  • Носител на националната награда „Иван Николов“ за стихосбирките „Високо, над далечината“ и „Възхитително и леко“ (1998, 2004)
  • Носител на награда „Пловдив“ в раздел „Художествена литература“ за романа „Възхитително и леко“ (2004), за поетичната книга „Море на живите“ (2016)[5][6] и за пиесата „Одисей“ (2019)[7]
  • Носител на националната награда „Христо Фотев“ за стихосбирката „Море на живите“ (2018)[8]

Библиография редактиране

Поезия
  • Седмо небе. Пловдив: Христо Г. Данов, 1988.
  • Високо, над далечината. Пловдив: Жанет 45, 1997.[9]
  • Възхитително и леко. Пловдив: Пигмалион, 2003.
  • Карти и географии. Избрано. София: Сиела, 2010.[10]
  • Море на живите. София: Изток Запад, 2016
Есеистика и публицистика
  • Майсторът и камъните. Есета. Пловдив: Всичко за книгата, 1996.
  • Високите каменни хълмове. Фрагменти. Пловдив: Жанет 45, 2006.[11]
  • История на минималната съпротива. Хронологичен роман в една колона. София: Сиела, 2008.
Проза
  • Колекционер на любовни изречения. Роман. София: Сиела, 2007.[12] Книгата е сред финалните шест на конкурса „Роман на годината“ на фондация „Вик“ за 2008 година.[13]
  • Малката светица и портокалите. История на изчезването. Роман. София: Сиела, 2009.[14][15]
  • Господ слиза в Атина. Роман. София: Сиела, 2012.[16]
  • Гравьор на сънища. Роман. София: Сиела, 2013.[17]
За деца и юноши
  • Островът. Роман. София: Сиела, 2011.[18]

Бележки редактиране

  1. ↑ а б в г д Биографична справка за Александър Секулов на сайта Public Republic, архив на оригинала от 1 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131001111225/http://www.public-republic.com/alexandar-sekulov, посетен на 30 декември 2013 
  2. ↑ „Художникът Атанас Хранов и писателят Александър Секулов с нова общата колекция „Напълно Необходими Неща“ Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine., Fame.bg, 15 юни 2012.
  3. ↑ „Bushmills ще използва българи в своите реклами“, Hotnews.bg, 17 ноември 2011.
  4. ↑ „Bushmills подкрепя три творчески двойки в кампанията Брадърс“, Под тепето, 21 ноември 2012.
  5. ↑ Ваня Трингова, „Какво се случи на наградите „Пловдив – 2016“, europlovdiv.com, 24 май 2017.
  6. ↑ Таня Благова, „В Пловдив бяха връчени традиционните награди „Пловдив“, БТА, 23 май 2017.
  7. ↑ Искра Койчева, „Обявиха носителите на наградите „Пловдив“ за 2020“, darikradio.bg, 22 май 2020.
  8. ↑ Бисерка Станчева, „Александър Секулов с награда Христо Фотев“, chernomorie-bg.com, 26 март 2018 г.
  9. ↑ Десислава Неделчева, „Излизане от Египет“, рец. във в. „Култура“, бр. 5 (2014), 6 февруари 1998.
  10. ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 25 (2598), 2 юли 2010.
  11. ↑ Марин Бодаков, „Александър Секулов по страниците на „Марица“, рец. във в. „Култура“, бр. 42 (2436), 30 ноември 2006.
  12. ↑ Весислава Антонова, „Колекционер на любовни изречения, но не само...“, рец. във в. „Капитал“, 21 февруари 2008.
  13. ↑ „Секулов колекционира любовни изречения“, в. „Стандарт“, 27 октомври 2008.
  14. ↑ Силвия Петрова, „Историите и изчезването“, рец. в електронно списание „Литературен клуб“, 7 октомври 2009.
  15. ↑ Марияна Фъркова, „Екзотичният дух в романите на Александър Секулов“, рец. в електронния сайт „Свободата“, 19 юни 2009.
  16. ↑ „Александър Секулов слиза в... Атина“, рец. във в. „Дума“, бр. 41, 18 февруари 2012.
  17. ↑ Цанко Лалев, „Архипелагът на Александър Секулов“ Архив на оригинала от 2013-12-31 в Wayback Machine., слово от премиерата на книгата, в. „Българска армия“, 21 юни 2013.
  18. ↑ Аглика Георгиева, „Островът“, или Голямото гръцко лято на Александър Секулов“ Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine., рец. във в. „Новинар“, 25 февруари 2011.

Външни препратки редактиране

Интервюта
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Секулов&oldid=12003445“.