Алогоботур е почетна воинска титла, използвана в Първото българско царство. Спомената е в съчинението на византийския император Константин БагренородниЗа управлението на империята“ във връзка с българо-хърватската война от края на управлението на цар Симеон Велики. В този разказ „алогоботур“ е наречен предводителят на българската войска, която е разгромена след нахлуването си в хърватските земи. Названието вероятно е преиначено от гръцкия автор. Предполага се, че оригиналната му форма у прабългарите е била „алп багатур“ или „олг багатур“, сиреч „храбър“ или „велик“ юнак.[1][2][3]

Източници редактиране

  1. Андреев, Йордан, Иван Лазаров, Пламен Павлов. Кой кой е в Средновековна България. Издателство „Изток-Запад“, София 2012. Стр. 28-29
  2. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I. Част II. Издателство „Наука и изкуство“. София, 1971. Стр. 480-481
  3. Иречек, Константин. История на българите. Издателство „Наука и изкуство“. София, 1978. Стр. 194