Алуминиев трихидроксид

Алуминиевият трихидроксид, Al(OH)3, е висшият хидроксид на алуминия. Представлява бяло, йонно, неразтворимо във вода вещество с амфотерни свойства. Свързани съединения са алуминиевият оксид хидроксид (AlO(OH)) и оксид (Al2O3).

Строеж редактиране

Във водния разтвор на алуминиевия хидроксид не съществуват прости катиони и аниони, като например Al3+, AlO3-
3
или AlO-
2
.
[2] В зависимост от рН на разтвора съществуват различни комплекси. При неутрална среда аморфната утайка на алуминиевия хидроксид стои в равновесие с разтворените неутрални частици [Al(OH)3(H2O)3], макар и в много малка концентрация. При подкиселяване на средата постепенно се извличат OH- йони от неутралния комплекс и те се заменят от водни молекули до крайното получаване на алуминиев хексахидрат:[2]

 

При алкализиране на средата към неутралния комплекс се присъединяват хидроксидни групи, които в зависимост от концентрацията на основата постепенно заменят водните молекули до пълното им отстраняване:[2]

 .

Това също води до разтваряне на утайката.

Всички тези видове йони са констатирани при съответните условия.

Физични свойства редактиране

Химични свойства редактиране

Аморфната утайка на Al(OH)3 търпи процеси на обезводняване, като накрая се достига до кристална фаза. Механизмът на обезводняването е сложен.[2] Той зависи от изходните вещества, pH на средата и температурата, при която става обезводняването. В процеса на дехидратирането някои хидроксидни групи се заменят с кислородни атоми. Една такава форма на алуминиевия хидроксид е алумогелът, който се използва като адсорбент и носител на катализатори. Прясно полученият аморфен хидроксид лесно реагира с киселини и концентрирани основи:

 
 

Източници редактиране

  1. Dermadrox // PubChem. Посетен на 4 октомври 2016 г. (на английски)
  2. а б в г Киркова, Елена. Химия на елементите и техните съединения. София, Университетско издателсто „Св. Климент Охридски“, 2013. ISBN 978-954-07-354-7. с. 167 – 170.