Алфред Адлер (на немски: Alfred Adler) е австрийски лекар и психотерапевт от еврейски произход, основател на индивидуалната психология. В сътрудничество със Зигмунд Фройд и малка група от Фройдовите колеги, Адлер е сред съоснователите на психоаналитичното движение. Той е първата важна фигура, който скъсва отношения с психоанализата и формира независимо училище по психотерапия и личностна теория. Това става след като Фройд решава, че идеите на Адлер са прекалена заплаха за неговите собствени усилия да толерира съвместното съществуване и издава ултиматум на всички членове на психоаналитичното общество (което той насочвал) да изоставят Адлер или да го изключат (Макари 2008).

Алфред Адлер
Alfred Adler
австрийски психотерапевт и психолог
Надгробната плоча на Алфред Адлер
Надгробната плоча на Алфред Адлер
Роден
Починал
28 май 1937 г. (67 г.)
ПогребанВиена, Австрия
Религияюдаизъм[1]
Националност Австрия
Учил въвВиенски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вВиенски университет
Известен сИндивидуална психология
Семейство
ДецаАлександра Адлер
Уебсайтadler-iaip.net
Алфред Адлер в Общомедия

Адлер повлиява на бележити фигури в последващите училища по психотерапия като Роло Мей, Виктор Франкъл, Ейбрахам Маслоу и Албърт Елис. Неговите писания предшестват и по това време биват изненадващо последователни с късните неофройдистки схващания, като например тези в работите на Карен Хорни, Хари Стек Съливан и Ерих Фром.

Подходът на Адлер към личността редактиране

Книгата на Адлер „Über den nervösen Charakter“ („Невротичният характер“) очертава неговите ранни ключови идеи. Той обсъжда, че човешката личност може да бъде обяснена телеологически, отделни елементи са доминиращи от водещата цел за свой идеал на несъзнателното на индивида, за да превърне чувствата на малоценност в превъзходство (или по-скоро в пълноценност). Желанията на собствения идеал са спирани от социални и етически изисквания. Ако противодействащите фактори се пренебрегнат и индивида свръхкомпенсира, тогава ще се появи комплекс за малоценност, подхранвайки опасността за индивида да се превърне в егоцентричен, жаден за власт и агресивен или по-лошо. Общите терапевтични средства включват използването на хумор, исторически примери и парадоксални заповеди.

Адлер също прави първия сравнителен анализ на "поредността на раждането"като нещо, което оказва влияние на начина на живот, както и на силните и слабите страни в психическото развитие на индивида. Той се фокусира върху процеса на "детронирането". Първоначално най-голямото дете се чувства като център на вниманието, но с появата на братята и сестрите, то е свалено от този "трон". Обратно най-малкото дете възприема братята и сестрите си като "фиксирани" и постоянно се стреми да заеме тяхната позиция. Тази идея е в основата на множество изследвания на личността. [Adler, A, (1932)]

Библиография редактиране

  • Gesundheitsbuch für das Schneidergewerbe, 1898
  • Studie über die Minderwertigkeit der Organe, 1907
  • Zur Kritik der Freudschen Sexualtheorie des Seelenlebens, 1911
  • За невротичния характер, 1912
  • Heilen und Bilden, 1913
  • Die andere Seite. Eine massenpsychologische Studie über die Schuld des Volkes, 1919
  • Практика и Теория на Индивидуалната психология, 1920
  • Човекознание, 1927
  • Техниката на Индивидуалната психология 1928/1930
  • Индивидуална психология и Училище, 1929
  • Lebenskenntnis, 1929
  • Neurosen. Fallstudien. Zur Diagnose und Behandlung, 1929
  • Die Seele des schwererziehbaren Kindes, 1930
  • Проблема на хомосексуалността, 1930
  • Wozu Leben wir?, 1931
  • Der Sinn des Lebens, 1933
  • Религия и Индивидуална психология, 1933
  • Lebensprobleme. Vorträge und Aufsätze

На български език редактиране

  • Как да живеем, ИК "Здраве и щастие“, 2018, ISBN 9789548420815
  • Неврозите, ИК „Здраве и щастие“, 2010, ISBN 9789549356892
  • Наука за характера, ИК "Здраве и щастие“, 2008, ISBN 9789549356502
  • Човекознание, ИК "Здраве и щастие“, 2007, ISBN 9789549356502
  • За нервния характер, ИК "Здраве и щастие“, 2004, ISBN 9548099047
  • Индивидуална психология: Практика и теория, том 2, ИК "Здраве и щастие“, 2001, ISBN 9548910012
  • Индивидуална психология: Практика и теория, том 1, ИК "Здраве и щастие“, 2001, ISBN 9789549356925
  • Възпитание на децата, ИК "Здраве и щастие“, 1998, ISBN 954-8099-13-6
  • Смисълът на живота, ИК "Здраве и щастие“, 1998, ISBN 954-8099-19-5
  • Смисълът на живота, Изд. ЕА, 1997
  • Смисълът на живота, Изд. Европа
  • Човекознание, Изд. Евразия, 1995

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за


  1. www.familysearch.org // . Т. 1. Посетен на 28 септември 2022 г.