Уикипедия

Амадей IV Савойски

граф на Савоя

Амадей IV Савойски (на италиански: Amadeus IV di Savoia, на френски: Amédée IV de Savoie; * 1197 в Монмелиан, Савойско графство, † 24 юни 1253, пак там)[1] от Дом Савоя e 10-и граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, маркграф на Италия от 1233 до 1253 г.[2]

Амадей IV Савойски
граф на Савоя
Роден
1197 г.
Починал
24 юни 1253 г. (56 г.)
ПогребанАбатство „Откомб“ (Савоя)
Управление
Период1 март 1233 – 13 юли 1253
ПредшественикТомас I Савойски
НаследникБонифаций Савойски с Томас II Савойски
Други титлиграф на Мориен, граф на Аоста и маркграф на Италия
Герб
Семейство
РодСавойска династия
БащаТомас I Савойски
МайкаБеатриса (Маргарита) Женевска
Братя/сестриБеатрис
Маргарита
Хумберт
Аймон
Томас II
Вилхелм
Петър II
Бонифаций
Филип I
СъпругаМаргарита (Анна) Бургундска
Сибила дел Бaлцо
ДецаБеатрис
Маргарита
Бонифаций
Беатриса
Елеонора
Костанца
Амадей IV Савойски в Общомедия

Произход редактиране

Той е първородният син на Томас I Савойски (* 1180, † 1233), 9-и граф на Савоя, граф на Мориен, господар на Пиемонт, маркграф на Италия (1189 – 1233), имперски викарий за Ломбардия (от 1226 г.), и на съпругата му Беатриса (Маргарита) Женевска (* 1180, † 1257). Негови дядо и баба по бащина линия са Хумберт III Савойски, нар. Светеца, 8-и граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и маркграф на Италия, и Беатриса Маконска/Виенска, а по майчина – графът на Женева Вилхелм I и господарката на Фосини Беатрис.

Има седем братя и две сестри:

Биография редактиране

Начални години редактиране

Амадей е роден през 1197 г. в Монмелиан[3] и е първороден син.[4] Той се споменава за първи път заедно с баща си Томас I, който потвърждава правата върху Абатство „Сен Марк“ през 1220 г.[5]

Той се научава да бъде граф, като присъства като свидетел на баща си, граф Томас, при подписването на важни актове. Така той е споменат по време на подписването на брачния договор между сестра му Маргарита и Хартман, син на графа на Кибург, на 1 юни 1218 г.[6], за дарение от неговата баба на Двореца Валон през март 1219 г.[7], от подписването на мирния договор от 1224 г. между Графа на Савоя и Епископа на Сион, заедно с майка му и трима от неговите братя[8] или също като един от петнадесетте арбитри по време на транзакцията на Тонекс (май 1225), противопоставяйки Графа на Женева на Барона на Фосини.[9]

През 1213 г. се сгодява за Агнес от Салуцо, дъщеря на Бонифаций от Салуцо[10], но тя умира преди да навърши брачна възраст.

Амадей се споменава в няколко документа: с брат си Хумберт относно дарение на баща им Томас I[11]; относно споразумение с епископа на Сион от 1224 г. от баща му Томас I, самия той, неговата майка и неговите братя духовници Томас, Петър и Бонифаций[12]; с баща си и брат си Аймон относно дарение на майка му[13]; относно дарение на майка му Маргарита за Абатство „Откомб“ от 1231 г., заедно с всичките ѝ все още живи деца: самият той, Аймон, Вилхелм, Томас, Петър, Бонифаций и Филип[14][15]; относно удостоверяването на закупуването на град Шамбери от баща му Томас I, от майка му Беатриче, заедно със самия него и Аймон[16].

Преди 1221[17], през 1221[18] или 1222 г.[19] се жени за Анна (известна и като Маргарита) Бургундска, дъщеря на Хюг III, херцог на Бургундия и Беатрикс, дофина на Виеноа [19][20][17], но нямат деца.[17]

Граф на Савоя редактиране

Баща му Томас I умира на 1 март 1233 г.[21] или през 1232 г.[22] Амадей го наследява като първороден син с името Амадей IV.[23] Първото действие на Амадей, няколко дни по-късно, е да гарантира привилегиите, дадени от баща му на град Суза.[24] Той продължава политиката на териториален растеж, започната от неговите предшественици. Медиевистът Бернар Демоц го описва като „по-малко войн от баща си,... брилянтен дипломат, а също и организатор“.[25] Той изглежда е първият граф, приел квалификацията „граф на Савоя“.[26]

Семейна политика редактиране

Когато граф Томас I умира, Амадей V, като най-големият от братята, наследява властта. Граф Томас, който има много синове, подготвя наследството си. Организирайки управлението и разпространението на графските владения, както и неговите притежания, той създава „политика на подчинение на унаследяване, с почит от всеки кадет към най-възрастния [… и по този начин] избягване на разпръсване на наследството и на болезнените конфликти на унаследяването, като същевременно дава удовлетворение на партикуляристките региони и представлява истински маршове“.[27]

Амадей IV трябва да дели графството с многобройните си братя. В завещанието си Томас I посочва Амадей като законен приемник на графската титла, но братята му настоятелно поискват преотстъпването на земи и замъци. По-специално Петър и Аймон се опитват да свалят властта му, като предизвикат въстанието във Вале д'Аоста. Амадей IV успява да ги победи благодарение на войските, предоставени му от неговите зетьове Манфредо III от Салуцо и Бонифаций II от Монферат. През юли 1234 г. той постига споразумение с братята си Петър и Аймон.[28] Граф Амадей IV и неговите братя се срещат в Шийон (Шабле) през юли 1234 г., за да извършат наследството.[29][30] Преговорите са трудни с най-неспокойните по-малки синове.[31] Някои от братята му напуснаха Църковната държава, като получават апанаж: Аймон получава Шабле, Томас – Пиемонт, а Петър – Бюже, по-късно се установява около Женевското езеро и по горното течение на Рона, наследявайки част от правата на Аймон. Тримата други братя остават в ордена, но Бонифаций получава крепости в Същинска Савоя, а Филип във Виеноа, близо до Лион, и в Новалеза. Само Вилхелм, тогава епископ на Валанс, изглежда остава извън това разпределение, по-скоро играейки ролята на арбитър.[29] Граф Амадей също трябва да осигури зестра за сестрите си. Маргарита получава по-специално Сен Морис в Шабле и замъка Монте.[32] Амадей IV предава на брат си Томас господството на голяма част от Пиемонт. През 1235 г. Савойската политика в региона е насочена към Пинероло и Торино, срещу чиито общини се води война, завършила през 1235 г. с несигурни резултати.[33]

Неговите църковни братя Вилхелм и Бонифаций му позволяват да се сближи с Хенри III.[34] Последният се жени през 1236 г. за Елеонора Провансска, негова племенница. За да подкрепи савойското влияние в Прованс, където сестра му Беатрис се омъжва за граф Раймон Беренгер IV Провански, той се жени във втори брак за Сесил де Бо, дъщеря на Барал I дьо Бо, виконт на Марсилия, и на Сибила от Андуз.[35][36] [37] Брачният договор е подписан на 22 ноември 1244 г. и бракът с пълномощник е сключен на 18 декември 1244 г. в Оранж.[38][37] Неговият син, Бонифаций е роден веднага след това, на 1 декември 1244 г.[39][40] Графът променя завещанието си в полза на сина си, когото прави свой наследник на 19 септември 1252 г.[41] Това завещание е завършено година по-късно.[42]

Неговите братя също играят своята роля в териториалното разширяване на Савойските държави или в сближаването с папството.

Управление на графството редактиране

Въпреки че графовете на Савоя обикалят много из графството и техните владения, Амадей IV избира Монмелиан за своя основна резиденция.[43] Този град има определено значение за него – той е роден там и живее там от 1233 до смъртта си през 1253 г.[44] Той също така дава, след присъединяването си, своята харта за франчайзи на 12 юли 1233 г.[45] Хартата за франчайзи е пергамент, съставляващ част от международното право, в който господарят предоставя на жителите на район набор от предоставени права и привилегии, понякога наричани франчайзи.

В същото време ролята на Шамбери, чиито права са закупени от 1232 г. и придобиването на замъка през 1255 г. от баща му, все повече се засилва, по-специално със създаването на голям монетен двор.[46]

За да направи администрацията на своите имоти по-ефективна, графът прибягва до адвокати и професионализира професията на съдия.[47] Той също така назначава съдия за Савойското графство, цитиран още през 1250 г.[48] Тези съдии, странстващи, също са независими от кастеланите.[47] [49]

През 1236 г. неговата племенница Елеонора Прованска, дъщеря на сестра му Беатрис, се омъжва за краля на Англия Хенри III и по този начин става кралица на Англия. В следващите години тя успява да приеме в двора няколко души от Прованс, но преди всичко от Савоя:[50] братята му Бонифаций, назначен за архиепископ на Кентърбъри през 1241 г.[50], Петър, който става граф на Ричмънд (1241 – 1268), и Вилхелм, епископ на Валанс и ректор на Виен.[50]

През 1238 г. Амадей IV е номиниран за имперски викарий за Ломбардия. Въпреки че е поддръжник на император Фридрих II Швабски, през 1244 г. той позволява на папата да премине през неговите територии и да стигне до Лион.[51] През 1245 г. Фридрих II пристига в Пиемонт[52] и Амадей IV и Гиг VII Виенски му предлагат подкрепата си да атакува папа Инокентий IV, който е в Лион, но Фридрих II трябва да се откаже, за да потуши бунт в Парма.[53] През 1247 г. съюзът с Фридрих II е скрепен от брака на дъщерята на Амадей Беатрис с Манфред, син на Фридрих.[54]

През 1248 г. Амадей IV и брат му Томас са посланици на императора при папата, за да търсят помирение, но без успех (може би дори не успяват да говорят с Инокентий IV).[55] И след смъртта на Фридрих II през 1250 г. Амадей IV продължава да бъде поддръжник на императора[56]: отлъчването от Църквата за този съюз е отменено през 1252 г. – година след като е отменено за брат му Томас.[57]

Работата му също се отличава с дискретни дипломатически умения, както се вижда от споразумението от 1242 г. с Годфроа I дьо Шалан в замъка Сар, за да се споразумеят как да се противодейства на бунта на Хюг дьо Бар, господар на мястото. След около петнадесет години войни, водени срещу епископа на Лозана заедно с брат му Петър, през 1244 г. Амадей IV подписва траен мир.[58]

Амадей IV пише завещание през 1235 г., постановявайки, че при липса на мъжки наследник, неговият наследник е брат му Томас.[59] Той го преработва през 1238 г., потвърждавайки като наследник, в отсъствието на син, Томас, след това Филип и след това Петър, с клаузата, че те ще трябва да изплатят неговите дългове и тези на баща им.[60] През 1240 г. той преработва завещанието си, в което установява, че при липса на мъжки наследник негов наследник е неговият брат Томас, който обаче има задължението да изплати всичките си дългове, тези на баща им и на починалия им брат Хумберт.[61] След раждането на наследника Бонифаций той пише още две завещания, в които уточнява, че Томас, в случай на преждевременна смърт, ще трябва да бъде регент.

Смърт и унаследяване редактиране

Амадей IV умира на 13 юли 1253 г.[62] на около 56-годишна възраст. Той оставя само един син, Бонифаций, само на осем години, а брат му Томас е регент, като става поддръжник на папството.[63] Амадей IV е погребан в Абатство Откомб.[62] Днес са останали само надгробните плочи, тъй като абатството е било окупирано от якобинците, които насилствено са разбили гробницата му и са унищожили тленните му останки, заедно с тези на други представители на Савойската династия.

Брак и потомство редактиране

Амадей IV Савойски се жени два пъти:

∞ 1. 1222 г. за Маргарита (Анна) Бургундска (* 1192, † 1243), дъщеря на херцог Хуго III Бургундски и на втората му съпруга Беатрис Албонска, дофина на Виен,[64] от която има две дъщери.

∞ 2. 1244 г. за Сибила дел Балцо/Сесил дьо Бо (* 1230, † 1275), дъщеря на Барал I дьо Бо, господар на Бо, 8-ми господар на Ле Бо дьо Прованс и 2-ри виконт на Марсилия, и на племенницата на Раймон VII Тулузки, граф на Тулуза, Сибила д'Андуз.[65] [66] [67] Сибила е е смятана за една от най-красивите жени на времето и заради това получава прякора „Пасероза“[65] От нея има един син и три дъщери:

Източници редактиране

Първични източници редактиране

Историографска литература редактиране

  • ((fr)) Réjane Brondy, Bernard Demotz, Jean-Pierre Leguay, Histoire de Savoie : La Savoie de l'an mil à la Réforme, xie au début du xvie siècle, Ouest France Université, 1984
  • ((fr)) Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000
  • ((fr)) Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie ou Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monumens, histoires, et autres preuves authentiques , chez Jean-Michel Briolo, 1660. Онлайн
  • ((fr)) Paul Lullin et Charles Le Fort, Régeste genevois : Répertoire chronologique et analytique des documents imprimés relatifs à l'histoire de la ville et du diocèse de Genève avant l'année 1312, Société d'histoire et d'archéologie de Genève, 1866
  • ((en)) Eugene L. Cox, The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe, Princeton University Press, 2015 (réimpr. 2015) (1re éd. 1974)
  • ((en)) Charles William Previté-Orton, The Early History of the House of Savoy : 1000-1233, Cambridge, Cambridge University Press (réimpr. 2013) (1re éd. 1912)
  • ((it)) Francesco Cognasso, AMEDEO IV, conte di Savoia, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 2, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1960
  • ((it)) Francesco Cognasso, AMEDEO IV, conte di Savoia, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1929
  • ((it)) C.W. , sottoPrevité-Orton, "L'Italia nella seconda metà del XIII secolo", cap. VI, vol. V, in Storia del Mondo Medievale, 1999, с. 198–244

Други редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Foundations for Medieval Genealogy: Savoy
  2. ↑ Bernard Demotz: Amadeus IV., Graf von Savoyen. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 499–500.
  3. ↑ Histoire de Savoie, с. 235, бел. 2
  4. ↑ Matthaei Parisiensis, monachi Sancti Albani, Chronica majora, vol. VI, filii comitis Sabaudiæ Thomæ avunculi dominæ reginæ Angliæ Alienoræ, с. 442
  5. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 42, с. 18
  6. ↑ Régeste genevois, 1866 , стр. 153-154 (онлайн).
  7. ↑ Régeste genevois, 1866 , стр. 154 (lire en ligne).
  8. ↑ Régeste genevois, 1866 , стр. 162 (онлайн).
  9. ↑ Régeste genevois, 1866 , стр. 163 (онлайн).
  10. ↑ Regesta comitum Sabaudiae, doc. CDXXXVIII, с. 162
  11. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 47, с. 20
  12. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 58, с. 25
  13. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 67, с. 30
  14. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 76, с. 34
  15. ↑ Regesta comitum Sabaudiae, doc. DXXIX, с. 193
  16. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 83, с. 36
  17. ↑ а б в Charles Cawley. B. Comtes de Savoie et de Maurienne 1060-1417 — Шаблон:Noble- // Посетен на août 2019. (на английски).
  18. ↑ Regeste dauphinois, ou Répertoire chronologique et analytique des documents imprimés et manuscrits relatifs à l'histoire du Dauphiné, des origines chrétiennes à l'année 1349, tome 2, fascicules 4-6. Valence, Imp. valentinoise, 1913. p. 138. (на френски).
  19. ↑ а б Guichenon, 1660 (онлайн).
  20. ↑ Palluel-Guillard .
  21. ↑ Regesta comitum Sabaudiae, doc. CDLIX, с. 170
  22. ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus XXIII, Chronica Albrici Monachi Trium Fontium, anno 1232, с. 930
  23. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 254
  24. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 84, с. 37
  25. ↑ Demotz, 2000 .
  26. ↑ Histoire de la Maurienne — Des origines au Шаблон:S-. Editions des Régionalismes, 1948. ISBN 978-2-8240-5017-1. p. 214. Посетен на août 2019. (на френски).
  27. ↑ Demotz, 2000 , стр. 157-160, част 2, гл. 1 « La solidité de la maison princière ».
  28. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 96, с. 42 - 46
  29. ↑ а б Demotz, 2000 , стр. 157-160, част 2, гл. 1 « La solidité de la maison princière ».
  30. ↑ Régeste genevois, 1866 (онлайн).
  31. ↑ Demotz, 2000 .
  32. ↑ Régeste genevois, 1866 , стр. 153-154 (онлайн).
  33. ↑ (англ.) The early history of the house of Savoy (1000-1233), с. 415
  34. ↑ Demotz, 2000 .
  35. ↑ Guichenon, 1660 (онлайн).
  36. ↑ Palluel-Guillard .
  37. ↑ а б Charles Cawley. B. Comtes de Savoie et de Maurienne 1060-1417 — Шаблон:Noble- // Посетен на août 2019. (на английски).
  38. ↑ Régeste genevois, 1866 (онлайн).
  39. ↑ Guichenon, 1660 (онлайн).
  40. ↑ Histoire de la Maison de Savoie (Шаблон:Vol.). Т. 2. Alliana et Paravia, 1826. p. 463. Посетен на août 2019. (на френски).
  41. ↑ Régeste genevois, 1866 (онлайн).
  42. ↑ Régeste genevois, 1866 (онлайн).
  43. ↑ Histoire de Savoie, 1984 .
  44. ↑ Michèle Brocard, Lucien Lagier-Bruno, André Palluel-Guillard, , Roanne, Éditions Horvath, 1984, 463 p. (ISBN 978-2-7171-0310-6), с. 306-316. ([PDF] . архивирано от оригинала
  45. ↑ Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin Шаблон:S--1343. Librairie Droz - Académie florimontane, 1973. ISBN 978-2-600-04503-2. p. 266. Посетен на август 2019. (на френски).
  46. ↑ Demotz, 2000 .
  47. ↑ а б Demotz, 2000 .
  48. ↑ L'invention et la défense des frontières dans le diocèse de Genève. Annecy, Académie salésienne, 2002. ISBN 978-2-901102-18-2. p. 646. Посетен на août 2019. (на френски).
  49. ↑ Les institutions dans l'ancienne Savoie. Chambéry, Conseil général de la Savoie, 1981. p. 87. Посетен на август 2019. (на френски).
  50. ↑ а б в E.F. Jacob, Inghilterra: Enrico III, с. 214
  51. ↑ Michelangelo Schipa, "L'Italia e la Sicilia sotto Federico II", in Storia del mondo medievale, гл. V, т. V, с. 188
  52. ↑ Michelangelo Schipa, "L'Italia e la Sicilia sotto Federico II", in Storia del mondo medievale, гл. V, т. V, с. 189
  53. ↑ Paul Fournier, "Il regno di Borgogna o d'Arles dal XI al XV secolo", cap. XI, vol. VII, с. 397
  54. ↑ Michelangelo Schipa, "L'Italia e la Sicilia sotto Federico II", in Storia del mondo medievale, гл. V, т. V, с. 190
  55. ↑ Michelangelo Schipa, "L'Italia e la Sicilia sotto Federico II", in Storia del mondo medievale, гл. V, т. V, с. 193
  56. ↑ C.W. Previté-Orton, "L'Italia nella seconda metà del XIII secolo", гл. VI, т. V, с. 198
  57. ↑ Les papes d'Avignon et la Maison de Savoie : 1309-1409, с. 41
  58. ↑ Histoire de Savoie, с. 240
  59. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 100, с. 47
  60. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 116, с. 56
  61. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 133, с. 68
  62. ↑ а б Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 337, с. 173
  63. ↑ C.W. Previté-Orton, "L'Italia nella seconda metà del XIII secolo", cap. VI, т. V, с. 204
  64. ↑ Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 732, с. 407 - 409
  65. ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 272
  66. ↑ Histoire de Savoie, с. 235, бел. 2
  67. ↑ Histoire de la Maison de Savoie, с. 186
  68. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Pag 274
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amédée IV (comte de Savoie) в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Амадей_IV_Савойски&oldid=11926186“.