Анание Явашов
Тази статия е за просветния деец. За внука му актьора вижте Анани Явашев.
Анание Иванов Явашов е български просветен деец и учен – археолог, ботаник, химик, академик на БАН.[1]
| Анание Явашов | |
| български просветен деец | |
 Паметник на Явашов в Разград | |
| Роден | Анание Иванов Явашов
1 октомври 1855 г.
|
|---|---|
| Починал |
Разград, Царство България |
| Учил в | Чешко висше техническо училище в Прага |
| Научна дейност | |
| Област | Археология, ботаника |
| Политика | |
| Депутат | |
| III ВНС | |
| Семейство | |
| Деца | Владимир Явашев |
| Други роднини | Христо Явашев - Кристо (внук) Анани Явашев (внук) |
| Анание Явашов в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е в Разград през 1855 г. в семейството на Тодора и Иван Явашчата, на които посвещава един от по-късните си трудове. За свой първи контакт с археологията Анание Явашов посочва разкопките на могила близо до Хисарлъшката крепост през 1869 г.[2] През 1884 г. следва и завършва специалност индустриална химия в Чешкото висше техническо училище в Прага, Австро-Унгария.[3] Явашов е народен представител и секретар на Третото велико народно събрание (1886 – 1887). През по-голямата част от живота си е учител и училищен инспектор.
Изучава българската флора и публикува в Периодическо списание на Българското книжовно дружество изследването си „Принос за познаване на българската флора“, което е първият български научен труд в тази област.[4] От 1898 г. е дописен член, а от 1900 г. – действителен член (академик) на Българското книжовно дружество, преименувано (1911) на Българска академия на науките.
Съосновател на Варненското археологическо дружество в началото на юни 1902 г.[5] Интересът му към историята на района край Разград го мотивира да започне археологически разкопки на Хисарлъшката крепост. Събраните материали прибира, подрежда и съхранява в Разградската гимназия, с което поставя началото на музейното дело в града. Публикува ги в Български Алманах през 1894 г., в Юбилейния сборник на Читалище „Развитие“ – Разград и в Годишника на Разградското археологическо дружество.
Днес край руините на древния Абритус се издига негов паметник, а признателните разградчани са го обявили за свой почетен гражданин.[6]
Явашов умира през 1934 година.
Семейство редактиране
Като студент в Прага се запознава с чеха Вацлав Трунечек. След завършването на образованието си Явашов се жени за сестра му Антонина Трунечекова, пианистка в 1884 г.[7]
Анание Явашов има осем деца[8], сред които:
- Дора Явашева, омъжена за видния български политик Иван Багрянов;
- Владимир Явашев, инженер и индустриалец, женен за Цвета Димитрова, родена в Солун, дъщеря на македонски търговец.
Внуци на акад. Явашов от сина му Владимир са:
- Анани Явашев (1932 – 2022), актьор;
- Христо Явашев (1935 – 2020), художник;
- Стефан Явашев (р. 1938), инженер-химик.
Библиография редактиране
- Принос към народната ботаническа медицина. 1905.
- Разград. Неговото археологическо и историческо минало. Част I. 1930.
- Текето Демир баба. 1934.
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Петков, Стефан. Поменик на Българската академия на науките: Ананий Ив. Явашов // Летопис на Българската академия на науките (17). 1935. с. 26 - 38.
- ↑ Ан.Ив. Явашов / Разград – неговото археологическо и историческо минало, Част I // Изд. Читалище „Развитие“/ Разград, 1930 г.
- ↑ Танчев, И. Австро-унгарският принос в подготовката на българска интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). Втора част. – Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките, 2012, стр. 208.
- ↑ Анания Ив. Явашов. Принос за познавание българската флора // Периодическо списание на българското книжовно дружество в Средец (21-22). 1887. с. 279-304.
- ↑ Известник – вестник:седмичник - Варна, брой 29 / 16 юни 1902 г., стр 2.
- ↑ Исторически календар на Разград - Колектив / Изд. Парнас, Русе 2007, стр. 55]
- ↑ Пенев, Ангел, Петър Петров. Чужденци – просветни дейци в България. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1988. с. 168.
- ↑ „Стефан Явашев: С верото и аз се наредих по известност между Анани и Христо“, Стефка Бурмона, stovesti.info, 21.11.2009 г.