Анапест (на гръцки: ἀνάπαιστος, „обърнат назад“) в силаботоническото стихосложение е трисрична ритмическа стъпка с ударение на третата крайна сричка. Този размер е напевен и притежава динамичен, у̀дарен завършек, често може да се види използван в стихотворения, изпълнени с напрежение и енергия.

Според броя на стъпките в отделния стих, анапестът бива двустъпен, тристъпен, четиристъпен, петостъпен и в редки случаи с шест и повече стъпки.

Пример за двустъпен анапест

О, неволя – да крееш,
на неволите раб,
да възпламваш и тлееш -
ту всесилен, ту слаб.
Като воин в тъмница,
да не можеш – пленен,
да развърнеш десница
в гняв безумно-свещен.

Из „В тъмница“, Димчо Дебелянов

Друго значение

В метрическото стихосложение на античната литература анапест е трисрична ритмическа стъпка, състояща се от две начални кратки гласни и една дълга гласна (∪∪—). Използван е от старогръцкия поет Тиртей за неговите маршови песни.

Източници редактиране

  • Речник на литературните термини, Наука и изкуство, София, 1968