Анастас Караджов
Анастас Караджов, наричан също Стасо Караджов, Стасо Караджа или Ташко Караджа (на гръцки: Αναστάσιος Καρατζάς, Анастасиос Карадзас, на македонска литературна норма: Ташко Караџа, Ташко Караджа) е гръцки политик, деец на Гръцката комунистическа партия.
| Анастас Караджов | |
| комунистически деец от Македония | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Солун, Гърция |
Биография редактиране
Анастас Караджов е роден в 1914 година в костурското село Дъмбени, днес Дендрохори, Гърция. Син е на Атанас (Насо) Караджов и брат на Васил (1923-2005), Кича (Евдокия, р. 1926), Амалия и Янка Караджови.[1][2]След завършване на основното образование учи две години в земеделско училище в Лерин, откъдето е изключен през 1930 година. Отдава се цялостно на левичарски политически активизъм и се самообразова. През март 1932 е арестуван и осъден на двумесечен затвор, който отлежава в Костур. Впоследствие интерниран в Лариса.
При диктатурата на генерал Метаксас Анастас Караджов е арестуван през октомври 1936 година. След разпити в полицейските участъци в Костур, Солун и Пирея той е затворен на острова Агиос Евстратиос, а впоследствие — в затвора Акронавплия до 1941 година, когато Гърция е разгромена от Нацистка Германия. На 28 юни 1941 заедно с Андрей Чипов, Атанас Пейков, Лазар Дамов, и още 23 комунистически затворници от македонски произход той е освободен оттам по настояване на българското посолство в Атина пред германските окупационни власти.[3]
След освобождението си Караджов се включва активно във възстановянето на ГКП. Определен е за първи секретар на окръжния комитет на ГКП в Катерини. Като член на Областното младежко бюро на партията за Гръцка Македония отговаря за дейността сред студентите в Солунския университет. Сред основателите е на съпротивителната организация „Елевтерия“. Арестуван на 8 април 1942 г. в Солун от гръцките специални служби. Осъден на смърт от немските власти и разстрелян на 23 май 1942 г. в Солун.[4][5][6]
Бележки редактиране
- ↑ Попјаневски, Лазо. Костурското село Д'мбени. Скопје, 1996, 230-231, 296.
- ↑ Утрински весник, 23 май 2002.[неработеща препратка]
- ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 171.
- ↑ Попјаневски, Лазо. Костурското село Д'мбени. Скопје, 1996, 230-231.
- ↑ Киселиновски, Стојан. Македонски дејци (ХХ век). Скопје, 2002, 98.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-24.