Андреа Поцо
Андреа Поцо (също: Путеус и Поци; на италиански: Andrea Pozzo; *30 ноември 1642 г. в Тренто; † 31 август 1709 г. във Виена) е бил италиански художник живописец и архитект от епохата на Барока, станал най-известен с неговите куполни стенописи в жанра „тромпе лой“.
| Андреа Поцо Andrea Pozzo | |
 | |
| Роден |
30 ноември 1642 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Виена, Австрия |
| Религия | католицизъм |
| Националност |  Италия |
| Андреа Поцо в Общомедия | |
Биография редактиране
Андреа Поцо, син на Якоби от Комо, принадлежал като мирянски брат на Йезуитския орден и е водещ теоретик на илюзионната живопис по неговото време; неговият трактат „От гледната точка на един художник и архитект“ (Perspectivae Pictorum et architectorum) бил широко приет.
От 1702 г. той живял във Виена по покана на император Леополд I. Най-известен е илюзионният му купол в „Йезуитската църква“ във Виена от 1703 г. Фалшивият купол в църквата „Бадиа дел Санте Флора е Лучия“ в тосканския град Арецо също датира от 1703 г. Освен това изрисува „Градинския дворец Лихтенщайн“ в Росау (днес квартал на Виена) за князете от Дом Лихтенщайн, но умира преди да успее да завърши нещо друго освен стенописите в „Залата на Херкулес“ (голямата бална зала).
Другите му творби включват перспективните стенописи в римската църква „Сант Игнацио“, бароковият олтар в главната църква на йезуитите в Рим – църквата „Ил Джезу“, и проектирането на катедралата „Свети Николай“ в Любляна. Смята се, че Поцо е проектирал и фасадата на йезуитската църква „Санта Мария Маджоре“ в Триест.
Характерни за неговия живописен стил са силните перспективни скъсявания, квадратурната живопис заема много място – за разлика, например, от Себастиано Ричи, който вместо това работи с перспектива на графично изобразяване на даден обект, погледнат отдолу.
Андреа е бил брат на по-малко известния архитект, скулптор и художник Фра Джузепе ди Сан Антонио Поцо, също Якопо Антонио Поцо.
Галерия редактиране
-
Таванна фреска над олтара на Йезуитската църква във Виена -
Илюзионен купол в Йезуитската църква (Виена) -
Илюзионна архитектура, псевдо-колони, прозорци и сводове изрисувани по тавана над наистина съществуващи колони, прозорци и сводове; реалността се слива и прелива в илюзия, внушавайки по-висок таван от колкото всъщност той е; в църквата Сант Игнацио, Рим -
Илюзионна таванна живопис в църквата Сант Игнацио, Рим -
Детайл от илюзионна таванна живопис в църквата Сант Игнацио, Рим -
Илюзионна таванна живопис в църквата Ил Джезу, Рим -
Детайл от илюзионна таванна живопис в църквата Ил Джезу, Рим -
Илюзионен купол в църквата Бадиа дел Санте Флора е Лучия в Арецо -
Залата на Херкулес (голяма бална зала) в Градински дворец Лихтенщайн (собственост на князете от Дом Лихтенщайн, владетели на днешното Княжество Лихтенщайн), намиращ се във Виена, Австрия.
.jpg)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Andrea Pozzo в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |