Аниезе Висконти
Аниезе Висконти (на италиански: Agnese Visconti, Agnes, * 1363 в Милано, Синьория Милано, † 7 февруари 1391 в Мантуа) от рода Висконти е чрез женитба господарка на Мантуа.
| Аниезе Висконти | |
| господарка на Мантуа | |
| Управление | 1380 – 1391 |
|---|---|
| Наследил | Алда д’Есте |
| Наследник | Маргерита Малатеста |
| Лични данни | |
| Родена | 1363 г.
|
| Починала | 7 февруари 1391 г.
|
| Семейство | |
| Династия | Висконти по рождение Гонзага по брак |
| Баща | Бернабò Висконти |
| Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
| Брак | Франческо I Гонзага |
| Потомци | Алда |
| Герб | .svg) .svg) |
| Аниезе Висконти в Общомедия | |
Произход редактиране
Тя е дъщеря на Бернабо Висконти (* 1321 или 1323 † 1385), господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и съгосподар на Милано, и на съпругата му Беатриче (Реджина) дела Скала (* 1331 † 1384).[1] Нейни дядо и баба по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Арона, и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала[2] – господар на Верона и Виченца (1304 – 1311), господар на Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), господар на Бреша (1332 – 1337), господар на Лука (1335 – 1347), и Тадеа да Карара.
Има пет братя и девет сестри:
- Тадеа (* 1351 † 1381), херцогиня на Бавария като съпруга на Стефан III, майка на френската кралица Изабела Баварска
- Верде (* 1352 † 1414), херцогиня на Австрия като съпруга на Леополд III
- Марко (* 1355 † 1382), съвладетел на Милано (1379 – 1382) и господар на Парма (1364 – 1382), съпруг на Елизабета Баварска
- Лудовико (* 1355 † 1404), господар на Лоди (1379 – 1385) и на Парма, съпруг на Виоланта Висконти
- Валентина (* 1367 † 1393), кралица на Кипър и титулярна кралица на Йерусалим като съпруга на Петър II
- Родолфо (* 1358 † 1389), господар на Парма (1364 – 1389)
- Карло (* 1359 † 1403), господар на Парма (1364 г.), съпруг на Беатрис д’Арманяк
- Антония (* 1364 † 1405), графиня на Вюртемберг като съпруга на Еберхард III
- Катерина (* 1362 † 1404), последна господарка на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402) като съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти
- Мадалена (* 1366 † 1404), херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на Бавария-Ландсхут (от 1392 г.). като съпруга на Фридрих фон Байерн
- Джанмастино (* 1370 † 1405), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, вероятен съпруг на Клеофа дела Скала – дъщеря на Антонио I дела Скала
- Лучия (* 1372 † 1424), графиня на Кент като съпруга на Едмънд Холанд
- Елизабета (* 1374 † 1432), херцогиня на Бавария като съпруга на Ернст фон Байерн
- Англезия (или Елоиза) (* 1377 † 1439), кралица на Кипър, титулярна кралица на Йерусалим и кралица на Армения от 1401 до ок. 1408 г. като съпруга на Янус дьо Лузинян
Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.
Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин.[3] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята ѝ – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед ѝ Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Синьория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[4][5]
Биография редактиране
През 1375 г. баща ѝ я обещава за съпруга на сина на Лудовико (Луиджи) II Гондзага – Франческо I Гондзага, капитан на народа на Мантуа. Брачните договори предвиждат зестра от 50 хил. златни скуди и имоти в градовете Парма, Кремона, Бреша и Бергамо. Така Аниезе се омъжва през 1380 г. Бракът цели помирението между Милано и Мантуа.[6] Като подарък за сватбата родителите ѝ дават „Книгата на световните истории“ (Libro delle Istorie del Mondo), дело на Джовани ди Бенедето да Комо.[7]
Когато Джан Галеацо Висконти – племенник на баща ѝ Бернабо Висконти прави държавен преврат, той залавя чичо си и синовете му Лудовико и Родолфо и кара да ги хвърлят в замъка на Трецо. Аниезе се обявява за враг на узурпатора си братовчед. Тя също така приютява в Мантуа много милански изгнаници, които се противопоставят на новия господар на Милано.[8]
Аниезе е обвинена в изневяра от съпруга си. Тя е осъдена на смърт и обезглавена в Мантуа на 7 февруари 1391 г., а нейният предполагаем любовник Антонио да Скандиано е обесен. Възможно е обаче зад обвинението в изневяра да стоят прости политически причини. Всъщност Франческо I се жени повторно само две години по-късно за Маргарита Малатеста,[8] сключвайки съюз с господарите на Римини срещу Висконти.[6]
Аниезе и любовникът ѝ са погребани на днешния площад „Пиаца Палоне“,[7] в двора на Херцогския дворец, където все още стои плоча, отбелязваща смъртта ѝ.[6]
Брак и потомство редактиране
∞ 1380 за Франческо I Гондзага (* 1363 в Мантуа, † 7 март 1407 в Кавриана), капитан на народа на Мантуа, от когото има една дъщеря:[6]
- Алда Гондзага (* 1381, † 30 юли 1405), ∞ 1405 за Франческо III да Карара (* 28 юни 1377 в Падуа, † 19 януари 1406 във Венеция), син на Франческо Новело да Карара – господар на Падуа, от която няма деца.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- Charles Cawley: „Medieval Lands“ "Lords of Milan (Visconti): AGNESE Visconti, Medieval Lands". Medieval Lands Project. Hereford, England: Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 10 март 2021.
- Francesco I, Signore di Mantova, на genealogy.euweb.cz
- Agnese, на genealogy.euweb.cz
- Chi era Costui – Scheda di Agnese Visconti
- Adriana Assini – Agnese Visconti, в Enciclopedia delle donne
Библиография редактиране
- ((it)) Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972.
- ((fr)) Élisabeth Crouzet-Pavan et Jean-Claude Maire Vigueur, Décapitées, trois femmes dans l'Italie de la Renaissance, Paris, Albin Michel, 2018, p. 428
Бележки редактиране
- ↑ #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Anglesia
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI, Petri Azarii Chronicon, Cap. XI, col. 324
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
- ↑ #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.
- ↑ а б в г Agnese Visconti // Chi era costui?. Посетен на 10 март 2021.
- ↑ а б Maria Grazia Tolfo. Giovanni di Benedetto da Como // Dizionario degli artisti viscontei. Посетен на 10 март 2021.
- ↑ а б Francesco I // Архивиран от оригинала на 27 септември 2007. Посетен на 10 март 2021. Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Agnese Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |