Анна Ростиславна

княгиня от Киевска Рус и българска царица

А̀нна (Елисавета) Ростисла̀вна е княгиня от Киевска Рус и българска царица (12551256), съпруга на царете Михаил II Асен и Калиман II Асен.

Анна (Елисавета) Ростиславна
българска царица
Ктиторски портрет на царица Анна Ростиславна[1]
Ктиторски портрет на царица Анна Ростиславна[1]
Родена
Починала
Управление
Период12551256
ПредшественикИрина Комнина
НаследникМария Асенина
Други титликнягиня на Киевска Рус
Семейство
БащаРостислав Михайлович
СъпругМихаил II Асен
Коломан ІІ Асен
Анна (Елисавета) Ростиславна в Общомедия

Произход редактиране

Анна носи името на майка си. Тя е дъщеря на галичкия княз Ростислав Михайлович и на унгарската принцеса Анна Арпад. Неин дядо по бащина линия е черниговският княз Михаил Всеволодович/Черниговски (потомък на Рюриковичите), убит от татарите и е обявен за мъченик от Руската православна църква, а по майчина – унгарският крал Бела IV от династията на Арпадите. Баща ѝ Ростислав Михайлович успява да избяга от татарите и като зет на унгарския крал управлява областите Славония и Мачва.

Царица на България редактиране

През 1255 г., в чест на затоплянето на отношенията между Унгария и България, Бела IV омъжва внучката си за българския цар Михаил II Асен. България се надява на помощ от Унгария в борбата срещу Никейската империя. В Търново присъствието на едва 12-годишната царица е мимолетно и остава в сянката на властната си свекърва Ирина Комнина.

През 1256 г. бащата на царица Анна получава от зет си правото да води от негово име преговорите за сключване на мирен договор между България и Византия. Подкупен от византийските дипломати, Ростислав Михайлович сключва изключително неизгоден за българите договор. Византийският историк Георги Акрополит, който участва в преговорите на страната на никейците, съобщава, че подкупеният от тях Ростислав без съгласието на българския цар подписва клаузи в договора, съгласно които българите трябвало да върнат на Никея всички завладени територии в Тракия и Македония без компенсации. Този именно договор става причина за убийството на цар Михаил II Асен от група недоволни боляри в Търново начело с братовчед му Калиман.[2] Михаил Асен е смъртно ранен по време на лов, а водачът на заговорниците се възкачва на българския престол като цар Калиман II и веднага се жени за овдовялата Анна. Вероятно бракът им по-късно е смятан за недействителен.

След убийството на Калиман II през 1256 г. бащата на Анна Ростиславна пристига с войски пред портите на Търново, вероятно предявявайки претенции за българската корона (по-късно се титулува като „император на българите“). Търновските боляри не го допускат в столицата и му връщат дъщерята, която е отведена обратно в унгарските владения.[2]

Следващи години редактиране

Според българския историк Пламен Павлов след завръщането си в Унгария Анна е омъжена отново, но този път за чешкия крал Отокар II (1253 – 1278 г.). В Чехия съпругата му е известна с името Кунигунда. Обикновено се приема, че под това име се крие друга дъщеря на Ростислав Михайлович, но според Пламен Павлов най-вероятно става дума за една и съща личност – бившата българска царица.[2] От този брак се ражда Вацлав II, крал на Полша (1278 – 1305) и крал на Унгария (1301 – 1305 г.).

Портрет редактиране

Портретът на царица Анна Ростиславна и съпруга ѝ Михаил II Асен е запазен в църквата „Свети Архангели Митрополитски“ в Костур, на която двамата са ктитори през 1256 г. Дълго време се е смятало, че на него е изобразена царица Ирина Комнина, но разкритите надписи и младостта на изобразената жена доказват, че това е Анна Ростиславна.[2]

Източници редактиране

  • Андреев, Йордан, Лазаров, Иван, Петров, Пламен. „Кой кой е в средновековна България“, изд. „Петър Берон“, 2012. ISBN 978-619-152-012-1
  • Андреев, Йордан; Лалков, Милчо. Българските ханове и царе. Велико Търново: Абагар, 1996, ISBN 954-427-216-X
  • Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. 3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187 – 1280), С. 1940, 2 изд. С. 1971 – 72
  • Павлов, Пламен (2020). Първите дами на Средновековна България. София: „БИ 93“ ООД, ISBN 978-619-7496-56-7 
  • Павлов, Пламен (2006). Търновските царици. Велико Търново: ДАР-РХ, ISBN 954-9489-04-3 
  • Павлов, Пламен, „От 21 търновски царици само шест са българки“, в. Труд, 23 март 2020 г. Посетено на 15 ноември 2023 г.

Бележки редактиране

  1. Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ. Том 7
  2. а б в г Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.

Външни препратки редактиране